Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Здрасти, Бекстрьом — усмихна се Аника Карлсон. — Реших да те нагледам, преди да си легнеш.
Добър ден, помисли си Бекстрьом.
— Искаш ли кафе? — попита я.
Аника Карлсон се възхити от новата му масичка в гостната и новия килим. Дори от дупките от куршуми по стените и тавана.
— Ако бях на твое място, сигурно щях да ги оставя така. Адски яко всъщност. Помисли си само за мацките, дето ги мъкнеш тук. Ехе! Този има дупки от куршуми по стените — отбеляза Аника Карлсон. — Аз самата малко се…
— Извини ме, Аника — прекъсна я Бекстрьом. — Един личен въпрос.
— Разбира се — отвърна тя. — Давай. Слушам те.
— И обещаваш да не се обидиш?
Понеже никой не желае да му избият ченето преди лягане, помисли си той. Талиб и другият гнусен плужек ми стигат.
— Питаш се дали съм лесбо — Аника го изгледа с наслада.
— Да — отвърна Бекстрьом.
— Хората плямпат твърде много — Аника Карлсон сви широките си рамене. — Последно живях с една колежка от „Домашно насилие“ в Стокхолм. Скъсахме преди половин година. Последният секс, ако все пак искаш да знаеш, без да броим случаите, когато сам се оправяш, всъщност беше с мъж. Дори не ми е колега. Беше някакъв продавач. Набарах го в една кръчма.
— И струваше ли си? — попита Бекстрьом.
— Не — поклати глава Аника. — Много думи, малко дейност. Всъщност почти единствено думи.
Жена да говори по този начин. Накъде отиваме, по дяволите, помисли си Бекстрьом и само кимна.
— Раздавам го отворено. Състезавам се в открита позиция, така да се изразя — поясни Аника Карлсон. — Нещо конкретно ли те интересуваше, Бекстрьом?
— Всъщност мисля да си лягам.
Какво ще стане с Швеция, помисли си той. С мен и всички останали обикновени, нормални, почтени хора, които се съсипват от работа. Какво ще стане с нас?
82
Първата задача на Бекстрьом в петък сутринта бе да разпръсне единствения облак, останал на иначе ясносиньото му небе. Влезе право в стаята на Тойвонен с изискването да получи ново служебно оръжие, понеже неговото очевидно се бе заклещило при криминалистите в очакване лентяите от вътрешни разследвания да си извадят ръцете от задниците.
— За какво ти е? — гневно попита Тойвонен.
Май че не те засяга, помисли си Бекстрьом, който обаче се овладя. Имаш ли си работа с кръгли глупаци като Тойвонен, по-добре да се придържаш към надлежното официално поведение.
— Аз съм полицай — отвърна. — Имам право на служебно оръжие. Твое задължение е да се погрижиш да ми бъде осигурено.
— Кого си намислил да гръмнеш този път, Бекстрьом? — попита Тойвонен, който вече се чувстваше малко по-ведро.
— Трябва ми за собствената ми сигурност в службата, както и за останалите задачи, които работата евентуално ми наложи — отговори Бекстрьом, който вече знаеше как трябва да постави въпроса.
— Стига, Бекстрьом — поклати глава Тойвонен. — По-добре си го кажи направо. Придобил си вкус към такива неща. Да търчиш наоколо и да гърмиш хората.
— Настоявам за ново оръжие — повтори той с непоклатим глас.
— Окей, Бекстрьом — поде Тойвонен с дружелюбна усмивка. — Ще се опитам да бъда ясен. Толкова ясен, че дори ти да ме разбереш. Не възнамерявам да ти дам друго служебно оръжие. Дори ако ми предложиш по време на придобиването му лично да го натикаш в тлъстия си задник.
— Ще получиш писмена молба — отвърна той. — С копие за сведение на ръководството. И профсъюза.
— Така да бъде, Бекстрьом. Ако началството се съгласи да ти даде, това си е тяхна работа. Аз самият нямам желание да цапам ръцете си с чужда кръв.
Повече от това не напреднаха.
Същата вечер Тойвонен, Ниеми, Хонкамяки, Алакоски, Арома, Салонен и още няколко побратими финландци от службата отидоха в ресторант „Карелия“. Разрешиха дори на комисар Сомарлунд да ги придружи, макар че той беше от шведскоговорящия Олацд. Мъже с корени във финската пръст, замесени от правилното тесто, с добри сърца, а колкото до Сомарлунд, той със същия успех можеше да бъде роден и в самата Финландия. С намерението да празнуват или да си ближат раните? Все едно, целта бе основателна и стана точно както обикновено.
Хапнаха задушена лосова муцуна, пай с яйца и сьомга, овчи стек с варено цвекло. Пиха бира и водка и пяха „Розата на Котка“ към първото, второто, че и третото питие.
— Kotkan Ruusu — отрони Сомарлунд със замечтан поглед.
Трябва да е била много забележителна жена, си каза.
Бекстрьом хвана бика за рогата и реши да навести една от най-нетърпеливите си нови почитателки, която при това бе изпратила и свои снимки заедно с имейла си. Достойна за специално пътешествие, съдейки по фотосите, а тъй като и живееше в центъра на Стокхолм, в най-лошия случай просто щеше да си тръгне, ако срокът ѝ на годност вече бе изтекъл.