Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]

ДЕСЕТ

ВОРИАКС И ВАЛЪНТАЙН

От всички чужди съдби, които Хисун е преживял в Регистъра на душите, най-много му допада тази на Иниана Форлана. Отчасти това е така, защото тя е негова съвременничка и света, в който е живяла, му е познат, за разлика от този на художника, на морския капитан или на Тесме. Но главната причина да се чувства близък с някогашната търговка от Велатис е, че тя е започнала на практика от нищо, загубила е и малкото, което е имала, но въпреки това се е сдобила с власт, величие и удовлетворение в някаква степен. Хисун разбира, че Божественият помага на тези, които умеят самостоятелно да се справят с проблемите. В това отношение Иниана много прилича на него. Безспорно късметът е бил на нейна страна — успяла е да привлече вниманието на тези, които трябва и когато трябва, но нима човек не влияе на съдбата си и сам? Хисун също се бе оказал където трябва, когато лорд Валънтайн дойде в Лабиринта. Той се чуди какви ли изненади и радости е приготвила съдбата за него и как би могъл да и повлияе, за да постигне нещо повече от чиновническата длъжност в Лабиринта. Сега е на осемнадесет и си мисли, че вече е много стар, за да започне своето пътуване към величието. Но си спомня, че на тази възраст Иниана е продавала глинени гърнета и топове плат във Велатис, а после е наследила „Нисиморн Проспект“. Не може да каже какво го очаква. Лорд Валънтайн от една седмиица е в Лабиринта и е настанен в разкошните покои, в които отсядат короналите, когато са на посещение в седалището на понтифекса. Всеки момент той може да го повика и да му каже: „Хисун, достатъчно време служиш в това противно място. От сега нататък ще живееш при мен, в замъка Връхни.“

Само че Хисун няма вест от коронала и не очаква да получи. Това са приятни мечти, но той няма да се измъчва с напразни надежди. Продължава да върши отегчителната си работа и да размишлява върху наученото в Регистъра на душите. Ден-два след като е споделил живота на крадлата от Ни-моя той се връща там и с най-голямата дързост, която някога е проявявал, проверява в индекса дали няма запис на самия лорд Валънтайн. Знае, че това е нахалство и опасно предизвикване на съдбата — няма да се изненада, ако изведнъж засветят прожектори, дойдат стражи и го арестуват заради опита да надникне в ума и духа на самия коронал. Машината обаче го уведомява, че съществува запис на лорд Валънтайн, направен много отдавна — когато е бил съвсем млад. Хисун — съвсем безсрамно — не се колебае и бързо натиска нужните бутони.