Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Най-после, точно на края на вечерята, очите му, които той вторачваше във всеки подред, сега се впериха за миг върху сложения за Джордж прибор. Сетне той посочи към него с лявата си ръка. Дъщерите му го погледнаха и не разбраха или не поискаха да разберат този знак; а и слугите отначало не го схванаха.
— Махнете онази чиния каза най-после той, като стана с проклятие и блъскайки назад стола си, влезе в своята стая.
Зад столовата на мистър Озбърн се намираше онова помещение, което в този дом обикновено се наричаше кабинет; то бе свещено за господаря на къщата. Тук мистър Озбърн се оттегляше през неделните сутрини, когато не бе настроен да ходи на черква; и тук прекарваше предобеда в аленото си кожено кресло, като четеше вестник. Тук се намираха един-два стъклени шкафа за книги, съдържащи стандартни творби в дебели позлатени подвързии. Това бяха: «Годишният регистър», «Джентълменско списание», «Проповедите на Блер» и «Хюм и Смолет». Той не се докосваше до нито една от тези книги; обаче нито един член на семейството не смееше, дори и ако от това зависеше животът му, да пипне някоя от книгите, освен през редките неделни вечери, когато нямаше гости за вечеря и когато голямата алена семейна библия и молитвеникът се сваляха от мястото им в ъгъла до алманаха на благородничеството и като извикваха слугите в столовата, старият Озбърн прочиташе пред семейството си вечерната служба с висок, важен, прегракнал глас. Никой член на домакинството, бил той слуга или дете, не влизаше в тази стая, без да изпита известен страх. Тук той преглеждаше сметките на домакинята и проверяваше домашния дневник на лакея. Оттук можеше да обхваща с погледа си, през чистия, постлан с чакъл двор, задния вход на конюшните, с които един от звънците му беше свързан; и кочияшът излизаше от своето помещение в този двор като в някаква съдебна зала и там Озбърн го ругаеше от прозореца на кабинета си. Мис Уирт влизаше четири пъти годишно в тази стая, за да получи заплатата си; а също и дъщерите му да вземат тримесечно отпусканите им суми. Когато Джордж бе момче, баща му го бе бил с камшик тук много пъти, докато майка му седеше премаляла на стълбите, заслушана в ударите на камшика. Почти никога не бяха чували момчето да вика при това наказание; а сетне, когато излизаше оттам, клетата жена го прегръщаше и целуваше тайно и му даваше пари, за да го утеши. Над камината имаше семеен портрет, преместен там от предната стая след смъртта на мисис Озбърн. Той представляваше Джордж на едно пони, по-възрастната сестра му подава букет, а по-малката се е хванала за ръката на майка си. Всички са с розови бузи и големи, червени устни и се усмихват глезено един на друг, както е възприето в семейните портрети. Майката сега лежеше заровена и отдавна забравена — сестрите и братът имаха сто различни свои собствени интереси и макар все още да принадлежаха към едно семейство, бяха съвсем отчуждени един от друг. След като изминат десетки години, когато всички изобразени там лица остареят, колко горчива е сатирата в тези превзети семейни портрети, с тяхната смешна сантименталност и лъжливи усмивки, с тъй свенливата им и тъй самодоволна невинност! А официалният портрет на самия Озбърн, на който се виждаше и голямата му сребърна мастилница и креслото му, бе в столовата, заел почетното място, опразнено от семейното табло.
Старият Озбърн се оттегли в този именно кабинет, за голямо облекчение на малката компания, която бе напуснал. Когато слугите си излязоха, известно време те разговаряха оживено, но много ниско; сетне се качиха тихичко горе и мистър Булък ги придружи дебнешком със своите скърцащи обувки. Той никак ме бе настроен да седи сам и да пие вино толкова близо до страшния стар джентълмен в кабинета отсреща.
Един час след мръкване лакеят, който не получи обичайното повикване, се осмели да почука на вратата и да му занесе восъчни свещи и чай. Господарят на къщата седеше в креслото си и когато слугата постави свещите и подкрепителното питие на масата и си излезе, мистър Озбърн стана и заключи след него вратата. Този път нямаше никакво съмнение каква е работата; всички в къщата знаеха, че ще се случи някаква голяма катастрофа, която навярно ще засегне зле мастър Джордж.
В голямото лъскаво махагоново писалище мистър Озбърн имаше едно чекмедже, което бе специално посветено на работите и книжата на неговия син. Тук той пазеше всички документи, свързани с него, още от времето, когато бе малко момче: тетрадките с домашните и училищни упражнения, за които бе получил награда и в които се четеше Джорджовият почерк и почеркът на учителя; първите му писма, с големи кръгли букви, в които изпращаше много здраве на татко и мама и молеше за сладкиши. В тях неведнъж се споменаваше за неговия мил кръстник Седли. Проклятия потрепваха по позеленелите устни на стария Озбърн и грозна омраза и разочарование тровеха сърцето му, когато при преглеждането на тези книжа той се натъкваше на това име. Всички имаха съответно обозначение и бяха превързани с червени канцеларски лентички. На едно се четеше: «От Джорджи, съдържащо молбата му за пет шилинга, 23 април 18… г.; отговорено на 25 април.» Или: «Джорджи иска да му се купи пони, 13 октомври» и т.н. В друг пакет се намираха писмата и сметките, получени от директора на пансиона, където Джордж бе учил като момче. На трети бе обозначено: «Сметки от шивача на Дж.; суми, теглени от Дж. Озбърн, младши.» Виждаха се писмата му от Западноиндийските острови, писмата от агента му, както и вестниците, съдържащи съобщения за военните му успехи.