Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Такъв ангел като вас положително би простил — каза Добин със страшна лукавост. — И никой мъж не би се помирил, ако причини болка на една жена. Какво бихте почувствували, ако някой мъж се покаже неверен към вас?
— Бих погинала… бих се хвърлила от прозореца… бих взела отрова… бих залиняла и умряла. Знам, че точно тъй ще постъпя — извика мис Джейн, която въпреки това бе преживяла няколко сърдечни историйки без каквато и да било мисъл за самоубийство.
— А има и други — продължи Добин — също тъй нежно сърдечни и верни като вас. Не ви говоря за западноиндийската наследничка, мис Озбърн, а за една клета девойка, която Джордж едно време обичаше и която от детинство бе отгледана с внушението да не мисли за никой друг, освен за него. Виждал съм я в бедността й, без да се оплаква, със сломено сърце, но без недостатък. Думата ми е за мис Седли. Скъпа мис Озбърн, може ли благородното ви сърце да се сърди на вашия брат затова, че й е верен? Може ли собствената му съвест да му прости, ако я изостави? Бъдете й приятелка — тя винаги ви е обичала — й… и аз идвам тук, натоварен от Джордж, да ви кажа, че той държи на годежа си с нея като на свой свещен дълг; и да ви помоля поне в и е да вземете неговата страна.
Когато някакво силно чувство обхванеше мистър Добин, след първите една-две колебливи думи, той можеше да говори с превъзходна плавност; явно беше, че красноречието му при настоящия случай направи силно впечатление на дамата, към която се бе обърнал.
— Знаете ли — каза тя, — това е… доста изненадващо… доста болезнено… доста необикновено… и какво ще каже татко… ако Джордж отхвърли такава блестяща възможност, каквато му бе предложена? Но поне може да се каже, че във ваше лице, капитан Добин, той е намерил смел защитник. Всичко обаче е безполезно — продължи тя след известно мълчание. — Аз съчувствувам на клетата мис Седли… най-искрено. Никога не сме смятали, че една женитба с нея би била добра, макар винаги, винаги да сме били много мили с нея. Но положителна съм, че татко никога не ще се съгласи. А една добре възпитана млада жена… със здрав разсъдък… трябва… Джордж трябва да се откаже от нея, скъпи капитан Добин, наистина трябва да го стори.
— Трябва ли един мъж да се откаже от жената, която обича точно когато я е сполетяло нещастие? — каза Добин, простирайки напред ръка. — Скъпа мис Озбърн, от вас ли чувам този съвет? Мила госпожице! Вие трябва да се отнесете приятелски към нея. Той не може да я изостави. Мислите ли, че един мъж би се отказал от вас, ако бяхте бедна?
Този ловък въпрос трогна не малко мис Джейн Озбърн.
— Не знам дали ние клетите момичета трябва да вярваме това, което вие мъжете ни казвате, капитане — каза тя. — Има нещо в женската нежност, което я кара да е прекалено доверчива. Боя се, че вие сте жестоки, жестоки измамници — и на Добин положително му се стори, че почувствува натиск от ръката, която мис Озбърн му бе протегнала.
Той я пусна поизплашен.
— Измамници! — каза той. — Не, скъпа мис Озбърн, не всички мъже са измамници; вашият брат не е измамник; Джордж обича Амелия още от времето, когато двамата бяха деца; никакво богатство не ще го накара да се ожени за друга, освен за нея. Трябва ли да я изостави? Бихте ли го посъветвали да стори това?
Със своите възгледи по тези въпроси какво би могла да отговори на това мис Джейн? Тъй като не можеше да каже нищо, тя отклони запитването му, като заяви:
— Е, ако не сте измамник, най-малкото вие сте много романтичен. — Капитан Добин отмина тази забележка, без да възрази.
Най-после, когато след още няколко учтиви израза реши, че мис Озбърн е достатъчно подготвена да чуе цялата новина, той й я прошепна на ухото: «Джордж не може да се откаже от Амелия… той вече е оженен за нея.» Сетне й разправи подробностите около женитбата, които ни са известни вече: как клетата девойка щяла да умре, ако любимият не й бе останал верен; как старият Седли отказал да даде съгласието си и как трябвало да извадят позволително за венчавка; как Джоз Седли дошъл от Челтнам да предаде официално невестата; как заминали за Брайтън с екипажа на Джоз да прекарат медения си месец; и как Джордж разчитал на милите си добри сестри да го сдобрят с баща му, като бил уверен, че такива предани и нежни жени като тях положително ще направят това. След като поиска позволение (дадено му с готовност) да се види отново с нея и като си помисли с право, че новината, която бе донесъл, ще бъде разгласена пред останалите дами още след пет минути, капитан Добин се поклони и си взе сбогом.