Панаир на суетата (роман без герой)

— Съставих ново завещание — каза мистър Озбърн, след което тези двама джентълмени сложиха съответно подписите си. Не се размениха никакви думи. Когато мистър Хигс излезе във външните помещения, видът му бе крайно сериозен и погледът му се прикова остро върху лицето на мистър Чопър, обаче не даде никакви обяснения. Направи впечатление, че през целия ден мистър Озбърн беше особено тих и внимателен, за голямо учудване на онези, които мрачният му вид караше да вещаят зло. Него ден той не нагруби никого и нито веднъж не го чуха да ругае. Напусна работата рано и преди да излезе, повика още веднъж главния си чиновник и след като му даде общи нареждания, запита го с известно колебание и неохота знае ли дали капитан Добин е в града.

Чопър каза, че вярвал да е така. Впрочем и двамата знаеха това много добре.

Озбърн взе писмо, отправено до капитана, и като го даде на чиновника, помоли последния незабавно да го предаде лично на Добин.

— А сега, Чопър — каза той, като взе шапката си и с особен израз на лицето, — вече ще бъда спокоен. — Точно когато часовникът удари два (безсъмнено двамата си бяха определили среща), пристигна мистър Фредерик Булък и той и мистър Озбърн излязоха заедно.

Командирът на… полк, полкът на Добин и Озбърн, беше стар генерал, който бе предприел първия си поход под началството на Улф в Квебек и отдавна вече бе твърде стар и слаб, за да командува. Но той изпитваше известен интерес към полка, на който бе номинален шеф, и приемаше у дома си някои от младите си офицери, проявявайки гостоприемство, което, струва ми се, сега не се среща сред неговите събратя. Капитан Добин беше голям любимец на този стар генерал. Добин познаваше добре литературата на своята професия и можеше да говори за Фридрих Велики и за кралицата-императрица, както и за техните войни, почти тъй добре както самият генерал, който бе равнодушен към победите на настоящето и чието сърце беше при военните тактици от преди петдесет години. Този генерал прати известие на Добин да отиде при него на закуска сутринта, когато мистър Озбърн промени завещанието си, а мистър Чопър сложи най-хубавата си горна риза с накъдрения нагръдник, и тогава осведоми младия си любимец, няколко дни предварително, за онова, което всички очакваха — заповедта за заминаването за Белгия. Заповедта, с която се нареждаше на полка да бъде готов, щеше да излезе от щаба подир един-два дни. И тъй като транспортът бе добър, те щяха да потеглят преди края на седмицата. През време на престоя на полка в Четъм в него бяха постъпили подкрепления и старият генерал се надяваше, че полкът, който бе помогнал за победата над Монткалм в Канада и за поражението на мистър Уошингтън при Лонг Айланд, ще докаже на неведнъж тъпканите полета на Белгия и Холандия, че е достоен за историческата си репутация.