Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Сър — каза Добин, — боя се, че вие се мамите. Да, вие наистина се мамите. Джордж е твърде издигнат нравствено, за да се ожени за пари. Една заплаха от ваша страна, че ще го обезнаследите, в случай че не ви послуша, ще бъде последвана само от съпротивление.
— Ха, човече, дявол да го вземе, да не би да наричате предложението за осем или десет хиляди годишно заплаха? — каза мистър Озбърн, все още със своето дразнещо добро настроение. — Ех, божичко, ако мис Шварц ме поиска, веднага ще я взема. Аз не ще обръщам внимание, ако цветът й е възкафявичък. — И старият джентълмен се ухили многозначително и се разсмя грубо.
— Вие забравяте, сър, предишните задължения, които капитан Озбърн е поел — каза сериозно посланикът.
— Какви задължения? За какво, по дяволите, намеквате? Нима искате да кажете — продължи мистър Озбърн, като се изпълни с яд и удивление, когато тази мисъл му хрумна за първи път, — нима искате да кажете, че е такъв глупак, та все още да се увърта около дъщерята на онзи разорен стар измамник? Нима сте дошли да ме карате да предполагам, че той иска да се ожени за нея? Чудесна съпруга за него! Моят син и наследник да се ожени за просякиня от улицата! Дявол да го вземе, ако стори това, нека си купи метла и стане метач. Сега си спомням, че тя все се въртеше около него и го зяпаше. И не се съмнявам, че към това я е подтиквал онзи стар мошеник, баща й.
— Мистър Седли беше вашият най-добър приятел, сър — намеси се Добин, едва ли не доволен, като откри, че е започнал да се ядосва. — Беше време, когато го наричахте иначе, а не измамник и мошеник. Тъкмо вие направихте сватлъка. Джордж няма право да постъпва безотговорно с чувствата на…
— Да постъпва безотговорно! — изрева старият Озбърн. — Я гледай, точно тези бяха думите, които моят джентълмен употреби, когато ми се надуваше тук преди две седмици и когато говореше за британската армия на баща си, който го е създал. Ха, значи, вие сте го надумали, така ли? Моите благодарности, капитане. Вие, значи, искате да вмъквате просяци в семейството ми. Много съм ви задължен, капитане. Ха, за нея да се ожени той, той! И защо? Гарантирам ви, че тя ще отиде при него и без това.
— Сър — каза Добин, обхванат от нескриван яд. — Никой няма да обижда тази дама в мое присъствие, и най-малкото вие!
— Аха, ще ме викате на дуел, така ли? Чакайте, нека позвъня за два револвера. Мистър Джордж ви изпрати тук, за да обиждате баща му, така ли? — каза Озбърн, като дръпна шнура на звънеца.
— Мистър Озбърн — каза Добин с разтреперан глас, вие сте този, който обиждате най-доброто създание на света. Няма да е зле да я пощадите, сър, защото тя е съпруга на вашия син.
И с тези думи, чувствувайки, че не може да каже нищо повече, Добин си отиде, а Озбърн се отпусна на стола си и загледа яростно подире му. В отговор на позвъняването в стаята влезе чиновник. Капитанът едва бе напуснал сградата, където се намираше кантората на мистър Озбърн, когато мистър Чопър, главният чиновник, се затича без шапка след него.
— За бога, какво се е случило? — каза мистър Чопър, като хвана капитана за полите на мундира. — Шефът припадна. Какво е направил мистър Джордж?
— Венча се за мис Седли преди пет дни — отвърна Добин. — Аз бях негов свидетел, мистър Чопър, а и вие трябва да застанете на негова страна.
Старият чиновник поклати глава.
— Лоша е тази новина, капитане, ако нея именно сте донесли. Шефът никога няма да му прости.
Добин замоли Чопър да го държи в течение и да праща съобщенията си в хотела, където беше отседнал. После тръгна унило към западната част на града, силно обезпокоен за миналото и бъдещето.
Когато членовете на фамилията от Ръсъл Скуеър се събраха тоя ден за вечеря, те завариха бащата на семейството седнал на обикновеното си място, но на лицето му бе отпечатан мрачен израз, който при появяването си караше всички да замълчат. Дамите и мистър Булък, който вечеряше с тях, подразбраха, че някаква новина е била съобщена на мистър Озбърн. Мрачните му погледи караха мистър Булък да мълчи и се таи, обаче към мис Мария, до която бе седнал, и към сестра й, заемаща челното място на масата, той се държеше необикновено вежливо и внимателно.
Мис Уирт седеше сама на своята страна на масата, като между нея и мис Джейн Озбърн имаше празно място. Това беше столът, който Джордж заемаше, когато вечеряше вкъщи; и както вече казахме, приборът му бе сложен, в очакване на блудния син. Нищо не нарушаваше тишината на вечерята, освен вялото доверително шепнене на усмихнатия мистър Фредерик и тракането на приборите. Слугите изпълняваха длъжността си, като се движеха дебнешком. И погребални оплаквачи не биха изглеждали по-мрачни от прислужниците на мистър Озбърн. Еленовият врат, на който той покани Добин, бе разрязан от него в пълно мълчание; но той почти не вкуси от своето парче, макар и да пиеше много, като лакеят усърдно наливаше чашата му.