Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Ще живея с моя кръстник! Ще напусна дома на Дърсли!
Той се опитваше да мисли за Сириус и само за Сириус, дори започна да си тананика: „Експекто Патронум! Експекто Патронум!“
Блек потръпна силно, претърколи се и остана да лежи неподвижен на земята, блед като смъртник.
Той ще се оправи. Аз ще отида да живея при него.
— Експекто Патронум! Хърмаяни, помогни ми! Експекто Патронум!
— Експекто… — шепнеше Хърмаяни — Експекто…
Но тя не можеше да го направи. Дименторите бяха вече на почти три метра от тях. Образуваха плътна стена около Хари и Хърмаяни и се приближаваха…
— ЕКСПЕКТО ПАТРОНУМ! — викаше Хари и се мъчеше да заглуши писъците в ушите си. — ЕКСПЕКТО ПАТРОНУМ!
Тънка сребърна струйка излезе от пръчката му и започна да се носи пред него като лека мъглица. В същия момент Хари разбра, че Хърмаяни е припаднала. Той беше сам… съвсем сам…
— Експекто… Експекто Патронум!
Хари усети как колената му се удариха в студената трева. Мъгла се спусна пред очите му. С огромно усилие той се мъчеше да си спомни… Сириус е невинен… невинен… Ние ще се справим. Ще живея с него…
— Експекто Патронум! — с последни сили рече той.
На слабата светлина от безформения му покровител той видя как един диментор спира съвсем близо до него, защото не можеше да премине през облачето сребриста мъгла, което Хари бе омагьосал. Мъртвешка слузеста ръка се протегна изпод наметката и замахна да отмести покровителя.
— Не… не… — задъхваше се Хари. — Той е невинен… Експекто… Експекто Патронум!
Той усещаше, че го наблюдават, чуваше хриптящото им дишане като зловещ вятър наоколо. Най-близкият диментор се бе насочил към него, вдигна и двете си ръце и свали качулката.
Вместо очи се виждаше сива сбръчкана ципа, опъната върху празни очни ями. Имаше само уста… зинала безформена дупка, издаваща мъртвешки хрипове, докато засмукваше въздуха.
Заслепяваше го бяла мъгла. Трябваше да се бори… Експекто Патронум… Не виждаше нищо… А от далечината започна да чува познатите писъци… Експекто Патронум… Опипом потърси в мъглата Сириус и намери ръката му… те нямаше да му го отнемат…
Но две силни лепкави ръце изведнъж се впиха в гърлото на Хари, извиваха лицето му нагоре, той вече усещаше дъха… Щяха да го унищожат… Лъхна го противна миризма… Майка му пищеше в ушите му… Нейният глас щеше да е последното, което е чул…
И тогава му се стори, че през мъглата, която го давеше, вижда сребриста светлина, все по-ярка и по-ярка… Усети, че пада напред в тревата…
Както бе захлупен по очи и нямаше сили да мръдне, цял трепереше и му се повдигаше, Хари успя да отвори клепачи. Ослепителна светлина огряваше тревата наоколо. Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше.
Нещо тласкаше дименторите назад… То обкръжи и него, и Сириус, и Хърмаяни… Гъргоренето и свистенето, с които дименторите засмуква въздуха наоколо си, бяха стихнали. Те си тръгваха… Въздухът отново бе станал топъл.
С последни сили Хари повдигна на няколко сантиметра глава и видя едно животно, озарено от светлина, да се отдалечава в галоп над езерото. През потта, стекла се в очите му, Хари се опита да различи какво е то… блестящо като еднорог… Мъчейки се да запази съзнание, Хари видя как то спря, щом стигна отсрещния бряг. За миг момчето забеляза в светлината как някой го посреща… вдига ръка да го погали… някой, който му се стори странно познат… но не бе възможно…
Хари не проумяваше. Не можеше и да мисли повече. Усети как и последните сили го напускат, как главата му се удря в земята и… припадна.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЪРВА
ТАЙНАТА НА ХЪРМАЯНИ
— Потресаваща история… потресаваща… Истинско чудо е, че никой от тях не е умрял. Невероятно… Гръм и мълния, какво щастие, че сте били там, Снейп!
— Благодаря ви, господин министър!
— Орден на Мерлин, най-малко втора степен. Ако мога, ще издействам и първа степен!
— Много ви благодаря, господин министър!
— Неприятна рана имате там… Работа на Блек предполагам?
— Всъщност на Потър, Уизли и Грейнджър…
— Не!
— Блек ги беше заблудил, веднага разбрах. Използвал бе заклинанието „Конфундус“, ако се съдеше по поведението им. Те явно мислеха, че е възможно той да е невинен. Не бяха отговорни за действията си. От друга страна обаче, тяхната намеса можеше да позволи на Блек да избяга… Те очевидно са мислели, че могат да заловят Блек с голи ръце. Доста пъти се бяха отървавали леко досега… което, боя се, ги е главозамаяло, имат високо мнение за себе си… особено Потър, който винаги се е ползвал с благоволението на директора.