Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Само още една погрешна стъпка, Питър, и… — заплашително предупреди Лупин, а пръчката му още бе насочена към гърдите на Петигрю.
Те вървяха бавно по хълма и светлините на замъка ставаха все по-големи и по-големи. Снейп се носеше причудливо пред Сириус и брадичката му се удряше в гърдите. И точно в този момент… един облак се измести. Внезапно по земята се появиха неясни сенки. Цялата група бе окъпана в лунна светлина.
Снейп се блъсна в Лупин, Петигрю и Рон, които бяха спрели на място. Сириус замръзна и разпери ръце настрани, за да накара Хари и Хърмаяни да спрат.
Хари видя силуета на Лупин — той се беше вцепенил. После крайниците му започнаха да се тресат.
— О, не! — ахна Хърмаяни. — Той не си е изпил отварата тази вечер. Става опасен!
— Бягайте! — прошепна Сириус. — Бягайте, бягайте! Бързо!
Но Хари не можеше да бяга. Рон бе привързан с вериги за Петигрю и Лупин. Хари се втурна натам, но Сириус го улови през гърдите и го отхвърли назад.
— Остави на мен… ТИ БЯГАЙ!
Разнесе се страховито ръмжене. Главата на Лупин се удължаваше. Същото ставаше и с тялото му. Раменете му се изкривиха в зловещи лапи с остри нокти. Козината на Крукшанкс настръхна отново, той отстъпваше…
Върколакът с дълги тракащи челюсти се отдалечаваше, а Сириус вече не стоеше до Хари. Той се бе трансфигурирал. Огромното като мечка куче се втурна напред. Щом върколакът се изтръгна от веригата, кучето го прихвана през врата и го задърпа назад по-далеч от Рон и Петигрю. Двете животни се бяха вкопчили челюст до челюст, забили нокти едно в друго.
Хари бе изумен от гледката и понеже цялото му внимание бе насочено към схватката, не забелязваше нищо друго. Стресна го писъкът на Хърмаяни.
Петигрю се бе хвърлил и бе грабнал изпуснатата пръчка на Лупин. Рон залитна на вързания си крак и падна. Чу се трясък, нещо светна ослепително и Рон остана неподвижен на земята. Нов трясък — и Крукшанкс излетя във въздуха, после се строполи като купчинка на земята.
— Експелиармус! — викна Хари и насочи пръчката към Петигрю. Пръчката на Лупин излетя високо от ръцете на предателя и изчезна.
— Не мърдай! — викна Хари, като се втурна напред.
Но беше твърде късно. Петигрю се бе трансфигурирал. Хари успя да види само как плешивата му опашка се шмугва през веригата върху протегнатата ръка на Рон и се чу как прошумоля през тревата.
Разнесоха се вой и ръмжене. Като се обърна, Хари видя върколака да бяга в галоп и да се скрива в гората.
— Сириус, той изчезна! Петигрю се трансфигурира! — провикна се Хари.
Сириус бе окървавен. По муцуната и по гърба му имаше отворени рани, но при думите на Хари отново се надигна и след миг шумът от лапите му се чу откъм далечния край на поляната.
Хари и Хърмаяни се хвърлиха към Рон.
— Какво ли е направил с него? — прошепна момичето. Очите на Рон бяха полузатворени, челюстта му бе увиснала, той несъмнено бе жив, защото го чуваха как диша, но като че ли не ги познаваше…
— И аз не знам…
Хари отчаяно се огледа. И Блек, и Лупин ги нямаше… Останал бе само Снейп, висящ все още в безсъзнание във въздуха.
— Да се опитаме да стигнем с тях до замъка и да кажем на някого — предложи Хари, отмахна косата от очите си и се замисли. — Ела…
Точно тогава откъм тъмнината чуха скимтене и вой на ранено куче…
— Сириус… — промълви Хари, вперил очи в мрака.
За момент той се поколеба, но така или иначе за Рон не можеха да направят нищо в момента, а ако се съдеше по звука, Блек беше в беда… Хари хукна, Хърмаяни го последва. Скимтенето идваше някъде откъм езерото. Те се втурнаха натам и Хари, както се беше засилил — усети, че го облъхва студ, без да си дава сметка какво означава това.
Скимтенето изведнъж престана. Щом стигнаха до брега на езерото, те разбраха защо — Сириус се бе превърнал отново в човек. Стоеше още наведен, закрил глава с ръцете си.
— Нееее… — стенеше той. — Неее… моля ви!
Едва тогава Хари ги видя. Дименторите, най-малко сто на брой, се приближаваха като черни сенки покрай езерото към тях. Хари се завъртя, познатият смразяващ студ проникваше в тялото му, мъгла започна да закрива всичко пред очите му, все повече и повече сенки излизаха от мрака, от всички страни… обкръжаваха ги…
— Хърмаяни, мисли за нещо весело! — викна Хари, вдигнал пръчката си, мигайки яростно, за да вижда по-добре и клатейки глава, за да прогони писъка, който вече се надигаше в нея.