Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Антъни не беше обелил и дума повече. Всички искаха малко да си починат, но не прекалено дълго. Съкровището ги очакваше и те го знаеха.
След като стомахът й се успокои, Джеси отиде заедно с дукесата в гостната стая.
— Джеси, преди ти и аз да започнем да правим планове, предполагам, че ще искаш да посетиш твоите роднини.
„Точно това не го искам“, каза си Джеси и потрепна при мисълта, че Гленда можеше отново да се втренчи в чатала на Джеймс. Не, сигурно нямаше да го направи сега когато той вече беше женен.
— Домъчняло ми е за татко.
— Томас предложи да напишеш едно кратко писъмце до родителите си, с което да ги уведомиш, че с Джеймс ще ги посетите за обяд. Чувстваш ли се достатъчно добре, за да направиш това?
— Ту ми минава, ту пак започва — отвърна Джеси. — В момента се чувствам прекрасно, но само след пет минути може да стане така, че да изкарам чудесния хляб на Баджър и конфитюра от ягоди на старата Бес, който ядох на закуска.
Дукесата внимателно я огледа:
— А пък и дрехите ти съвсем са провиснали. Когато се видиш с тях, ти трябва да си господарката на „Маратон“, Джеси, независимата, омъжена родственица. Нали не искаш пак да те приемат като тяхна дъщеря, тоест като човек, когото могат да тормозят и с когото могат да се разпореждат? Хайде да се посъветваме с Маги. Наистина трябва да се облечеш по-така…
— За съжаление, това няма да има никакво значение — отвърна Джеси, втренчила поглед в обувките си. — Моята майка и майката на Джеймс като момичета са отраснали заедно.
— О, Господи.
— Майка обаче поне ще бъде любезна към вас, дукесо.
Беше два часът същия следобед, когато Джеймс и Джеси потеглиха със старата му двуколка към фермата „Уорфийлд“. Всички цветя и дървета бяха все още обагрени в късните си летни цветове. Въздухът беше топъл и земята ухаеше.
— Хубаво е да се върнеш у дома — каза Джеймс и леко подръпна юздите на Белини.
— Джеймс, дали Гленда пак ще те зяпа нахално в чатала?
Той се сепна, изопна за миг юздите на Белини и се засмя.
— Надявам се, че не, но навремето колкото повече опознавах Гленда, толкова повече разбирах, че тя е просто непредсказуема. Ако го направи, ти просто не й обръщай внимание. Сигурна ли си, че си готова за това посещение, сладка моя?
„Сладка моя“. Звучеше прекрасно от устата на Джеймс като обръщение към нея, Джеси Уорфийлд, момичето, което шест години беше считал за противно хлапе. Дали още не мислеше така?
— Ще продължаваш ли да посещаваш Кони Максуел?
Той не я погледна, просто остана вторачен между ушите на Белини.
— Ще я видя, естествено, за да й кажа, че съм се оженил.
— О…
— Какво означава това? Да не си мислиш, че пак ще се любим? По дяволите, Джеси, ние с теб сме женени! А аз съм човек, който държи на брачната клетва. Няма да те изоставя. Нито пък ти някога ще ме изоставиш, защото няма да ти го позволя.
— Добре — каза тя и усети как очите й се напълниха със сълзи. Просто не можеше да разбере сама себе си. Ту й се приискваше да се разсмее, ту в следващия момент започваше да плаче като отчаяна жена. Това страшно я разстройваше. Маги само я беше потупала по ръката и й беше казала, че бебето я кара да се държи по такъв непредсказуем начин. Но Маги нямаше деца. Откъде тогава знаеше?
— Така. Ето че пристигнахме. Готова ли си за това посещение?
Тя вирна наперено брадичка. Той се ухили:
— Изглеждаш прекрасно. Роклята ти ми харесва. На дукесата ли е?
— Да. Маги малко я подгъна. Тя ми изми също и косата. Нали нямам много лош вид, Джеймс?
Той не можеше да понася тази глупава неувереност в гласа й.
— Даже и чудесните ти висулки са си на мястото.
Тя не изглеждаше никак лошо, като се имаше предвид, че в едната си ръка стискаше хляба на Баджър. Видя я как си отхапа малко, след което набута останалата част в джоба си. Той хвърли поводите на Белини към един от помощниците в конюшнята, приведе се да целуне съпругата си по устата и тихичко й каза:
— Ти си моя съпруга. Вече си независима от семейството си. Разбираш ли? Щом приключим със семейните ти задължения, щом поръчаме ново обзавеждане за къщата, щом всички са готови отново да се качат на кораб, тогава веднага ще потеглим за Окракоук, за да прогоним Стария Том от съзнанието ти и от нашия живот.
— Дукесата ми каза същите неща както за Стария Том, така и за родителите ми. Каза ми да не забравям, че сега съм омъжена жена и съм свободна от тях. В противен случай щяла да напише песничка за мен, която никак нямало да ми хареса.
— Браво на нея. Хайде да вървим. — Той я свали на ръце от двуколката, прегърна я и каза: