Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:

Една дървена къща в гора, недалеч от Вашингтон, се използва за тайни цели. С модерната си охранителна система и скрити камери тя е мястото, където ФБР разпитва важни свидетели. Там трябва да даде показания и млада жена, работеща за един от най-влиятелните политически мъже в САЩ. Доскоро Фейт Локхарт е била неговата дясна ръка. Тя знае твърде много за корупцията във висшите етажи на властта. И би могла да разкаже всичко.
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 141
Перейти на страницу:

Лий бе видял пистолета да отхвръква настрани при падането, затова се отблъсна от врага и застана във вода до глезените. Другият също стана, но малко по-бавно. Лий обаче беше нащрек. Ритникът горе на стълбището подсказваше, че противникът владее карате; личеше и по защитната позиция, която бе заел — свит на топка, без да оставя уязвимо място за удар. Мозъкът на Лий работеше по-бързо от съзнателната мисъл и той без затруднение прецени, че има предимство с десетина сантиметра височина и около двайсет килограма тегло. Но ако онзи успееше да го улучи с ритник в главата, щеше да падне в безсъзнание. И това би било краят за него, за Фейт и Бюканън. Ала не се ли справеше с врага до една минута, Фейт и Бюканън пак щяха да загинат.

Нападателят нанесе в гърдите на Лий убийствен страничен ритник; водата обаче забави удара и даде на Лий допълнителната част от секундата, която му трябваше. Сега важното бе да се приближи, да сграбчи каквото му падне и да не дава на този самурайски възпитаник възможност да демонстрира бойни магии. Лий беше боксьор; най-опасен ставаше именно в близък бой, където краката не могат да се развихрят. Той се стегна и пое жестокия удар в ребрата, но след това сграбчи крака с окървавената си ръка и го притисна като в менгеме към тялото си. После стовари с раздробяваща сила другата си ръка върху коляното, което се изви назад под неестествен ъгъл. Човекът изкрещя. Тогава Лий заби юмрук в лицето му и усети как носът се сплеска. Накрая с мълниеносно, почти танцово движение пусна крака, приклекна ниско и от тази позиция изстреля нагоре оръдейно ляво кроше, влагайки в удара всичките си сто килограма, умножени още няколко пъти от стихията на чистата ярост. Когато юмрукът му улучи кост, която веднага поддаде под страхотния напор, Лий разбра, че е победил. Никой нямаше толкова здрава челюст освен професионалистите в тежка категория.

Противникът рухна като прострелян в главата. Лий моментално го завъртя по корем и притисна главата му под водата. Нямаше време да чака кога ще се удави, затова с всичка сила стовари лакът точно в средата на шията. Зловещото хрущене се чу дори и през плисъка на водата, сякаш Господ искаше Лий да разбере какво е сторил и никога вече да не го забрави.

Тялото омекна и Лий се изправи над мъртвеца. Сам не помнеше колко пъти се е бил на ринга и извън него, но още никога не бе убивал човек. Когато погледна надолу към неподвижното тяло, разбра, че няма с какво да се гордее. Само изпитваше смътна радост, че не е на негово място.

Замаян и отвратен, той изведнъж усети с пълна сила болката в наранената си ръка. Погледна нагоре покрай стъпалата към къщите. Сега му оставаха само още двама противници, сетне можеше да си почине. Беше ясно, че не са от ФБР. Федералните агенти не търчаха в тъмното да убиват хора с ножове и ритници; те просто вадеха значката и пистолета и заповядваха никой да не мърда. Умните хора се подчиняваха.

Не, тези бяха от другите. Хладнокръвни убийци от ЦРУ. Лий изтича нагоре по стъпалата, намери пистолета си и с все сила побегна към къщата, като при всяко задавено вдишване се надяваше да не е закъснял.

52.

Облечена с джинси и памучна риза, Фейт седеше на леглото и гледаше босите си крака. Шумът на мотоциклета бе заглъхнал като в безкраен вакуум. Когато се озърна из стаята, тя изпита чувството, че Лий Адамс никога не е бил тук, че изобщо не е съществувал. Толкова време и енергия бе посветила на опитите да се отърве от него, а сега, след като си отиде, сякаш цялата й душа потъваше в пустота.

Отначало тя си помисли, че шумът, който чу в тишината на къщата, идва откъм Бюканън. После реши, че може Лий да се е върнал. Звукът бе като от отваряне на задната врата. Докато ставаше от леглото, изведнъж й хрумна, че не може да е Лий, защото щеше да чуе как мотоциклетът спира пред гаража; при тази мисъл сърцето й подскочи до гърлото.

Беше ли заключила вратата? Не си спомняше. Знаеше, че не е включила алармата. А може би просто Дани обикаляше насам-натам? Но нещо й подсказваше, че не е така.

Тя се промъкна до вратата и надникна навън, напрягайки слух да долови всеки звук. Знаеше, че не си е въобразила шума. Някой бе влязъл в къщата и сега се движеше из нея. Тя огледа коридора. В спалнята, която бе ползвал Лий, имаше още едно контролно табло за алармената система. Дали можеше да стигне дотам, да задейства детектора за движение? Тя се отпусна на колене и пропълзя в коридора.

1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 141
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)