Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

Той подкара право към колата. Ако вътре имаше агенти от ФБР, лесно можеше да им избяга. Когато наближи обаче, стана ясно, че колата е празна. Обзет от първия пристъп на паника, Лий завъртя мотоциклета, зави по алеята на една от близките къщи и скочи от седлото. Захвърли шлема, извади пистолета и се втурна към задния двор, след това продължи по дъсчената пътека, която свързваше всички къщи със стъпалата към плажа. Сърцето му биеше в трескав ритъм.

Той скочи от пътеката, приклекна зад туфа морска трева и погледна към къщата на Фейт. Онова, което видя, го вцепени. Двама мъже, облечени в черно, прескачаха ниската стена на задния двор. От ФБР ли бяха? Или от онези, които се готвеха да убият Фейт на летището? Господи, дано не са те! Двамата вече бяха изчезнали зад стената. След секунди щяха да бъдат вътре. Дали Фейт бе включила отново алармената система, след като го изпрати? Не, помисли си той, едва ли.

Лий скочи на крака и хукна към къщата. Мракът продължаваше да се разсейва и докато пресичаше дъсчената пътека, той долови, че нещо се устремява към него отляво. Това усещане навярно бе единственото, което спаси живота му.

Инстинктивно се търкулна настрани и ножът улучи ръката вместо шията му. Той се изправи окървавен, но дебелият кожен костюм бе поел по-голямата част от силата на удара. Нападателят без колебание се нахвърли върху него.

Лий обаче реагира навреме. Вдигна здравата си ръка, преметна врага над себе си и го хвърли в бодливата трева. После се хвърли към пистолета, който бе изтървал при първия удар. Щеше да стреля, без изобщо да се тревожи за шума. В момента би се радвал да види някой от местните полицаи.

Противникът му обаче се опомни поразително бързо и пак налетя още преди Лий да докосне пистолета. Двамата се проснаха край стъпалата. Лий отново видя замаха на ножа, но този път успя да сграбчи ръката, преди острието да се впие в тялото му. Онзи бе силен; Лий усети стоманените сухожилия в китката и коравите мускули, когато стисна ръката над лакътя, опитвайки да избие ножа. Но и Лий не беше от слабите. Ненапразно бе вдигал тежести всеки ден години наред.

Личеше, че противникът му е опитен боец, защото успя със свободната ръка да нанесе два-три точни удара в корема. Но още след първия Лий стегна коремните си мускули и останалите почти не му причиниха болка. Над двайсет години бе заздравявал тези мускули чрез коремни преси и удари с медицинска топка в корема. След подобни инквизиции човешкият юмрук, все едно колко як, не го смущаваше особено.

Реши да отвърне със същото. Пусна бицепса на противника и го фрасна в диафрагмата. Онзи изпъшка и се преви, но продължи здраво да стиска ножа. Тогава Лий заби три юмрука в бъбреците му — навярно най-болезнените удари, които може да понесе човек, без да загуби съзнание. Ножът падна от ръката на врага и издрънча по стъпалата.

Задъхани, все още вкопчени един в друг, двамата се изправиха на крака. Непознатият направи мълниеносна кука с крак и Лий тежко рухна по гръб, но веднага пак скочи, щом видя, че онзи посяга към пистолета си. Пред лицето на смъртта тялото му придоби удивителна пъргавина, каквато никога не бе проявявал при по-спокойни обстоятелства. Той полетя напред в идеален плонж като картинка от учебник по американски футбол, вкопчи се във врага и двамата болезнено заподскачаха надолу по дъсчените стъпала. Стовариха се на пясъка като кълбо от ръце и крака, сетне се запремятаха настрани, гълтайки солена вода, защото приливът бе стигнал почти до най-долното стъпало.