Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
— И с теб е приятно да се работи, Дани.
Торнхил изключи връзката и поседя, задъхан от ярост. После набра един номер, но разговорът го разочарова. Телефонът не беше засечен. Е, нищо. Не бе очаквал да е толкова лесно. Все още му оставаше скритият коз. Той проведе още един разговор и този път съобщението го накара да се усмихне широко. Както бе казал Дани, Торнхил знаеше всичко и благодареше на Бога за това. Трудно е да те победят, когато предвиждаш всяка възможност.
Вече бе почти сигурен, че Бюканън е при Локхарт. Двете златни птички се криеха в едно гнездо. Това безкрайно опростяваше неговата задача. С хитрините си Бюканън сам бе нагазил в капана.
Тъкмо посягаше да си налее още едно уиски, когато жена му подаде глава през вратата. Би ли желал да дойде с нея до клуба? Тази вечер имало турнир по бридж. Току-що й позвънили да питат дали биха се включили на мястото на една отпаднала двойка.
— Всъщност — каза Торнхил — в момента съм много зает с партия шах.
Жена му огледа с недоумение празния кабинет.
— О, играта е задочна, скъпа — обясни Торнхил и кимна към компютъра върху бюрото. — Нали знаеш какви чудеса върши днешната технология. Можеш да се сражаваш, без изобщо да видиш противника.
— Добре, само не се заседявай до късно — рече тя. — Много се претоварваш, а вече не си млад.
— Виждам светлина в края на тунела — отговори Торнхил.
И този път казваше чистата истина.
48.
Около един след полунощ Рейнолдс и Кони наближиха Дък в Северна Каролина, след като бяха спирали само веднъж да заредят с гориво и да похапнат. Малко по-късно стигнаха до Пайн Айлънд. Улиците бяха мрачни, магазините и заведенията затворени. Все пак имаха късмет да открият денонощна бензиностанция. Докато Рейнолдс купуваше две кафета и сладки, Кони узна от дежурния къде се намира местното летище. Двамата седнаха в колата пред бензиностанцията да закусят и да обсъдят положението.
— Обадих се във Вашингтонското бюро — каза Кони, докато разбъркваше захарта в кафето си. — Интересна новина. Бюканън е изчезнал.
Рейнолдс преглътна и го погледна с изненада.
— Как е успял, по дяволите?
— Никой не знае. Затова толкова много народ си скубе косите.
— Е, поне за него не могат да ни обвинят.
— Недей да си толкова сигурна. Във Вашингтон прехвърлянето на отговорност е станало същинско изкуство и Бюрото не представлява изключение.
Изведнъж Рейнолдс трепна.
— Кони, не смяташ ли, че Бюканън опитва да се срещне с Локхарт? Може би затова е изчезнал.
— Ако успеем да спипаме и двамата едновременно, директорският стол не ти мърда.
Рейнолдс се усмихна.
— Стига ми да си възвърна значката. Но Бюканън може да е на път насам. По кое време казват, че се изплъзнал?
— Късно следобед.
— Значи може да е пристигнал със самолет.
Кони отпи глътка кафе и се замисли.
— Защо им е на Бюканън и Локхарт да се събират? — бавно попита той.
— Не забравяй, ако сме прави, че Бюканън е наел Адамс, може би детективът му е позвънил да уреди срещата.
— Ако Адамс наистина е невинен. Но той в никакъв случай нямаше да се свърже с Бюканън, ако допускаше, че има нещо общо с опита да убият Локхарт. След всичко, което узнахме, имам чувството, че е станал по-скоро неин закрилник.
— Мисля, че си прав. Но може би Адамс е открил нещо, което подсказва, че Бюканън не е поръчал убийството. В такъв случай би опитал да се свърже с Бюканън, за да разберат какво става и кой друг се мъчи да елиминира Локхарт.
— Смяташ, че зад това стои някой друг? — каза Кони. — Може би някое от чуждестранните правителства, за които работи Бюканън? Ако истината излезе наяве, ще се опозорят пред целия свят. Това е доста стабилен мотив за убийство.
— Не знам… — промърмори Рейнолдс под втренчения поглед на Кони. — В този случай има нещо по-особено. Някой изпраща хора да се представят за агенти от ФБР. И същият този някой сякаш знае всеки наш ход.
— Кен Нюман?
— Може би. Но и това не обяснява нещата. Парите на Кен се трупат от много отдавна. Нима толкова дълго е бил нечий доносник? Или има още някой?
— А не забравяй и факта, че някой се мъчи да те натопи. За подобно прехвърляне на пари по сметките се иска солиден опит.
— Точно така. Но просто не виждам как чуждестранни агенти биха свършили всичко това, без някой да ги усети.
— Брук, срещу нас всеки ден се води индустриален шпионаж. По дяволите, вършат го дори и най-верните ни съюзници. Крадат технологии, защото не са толкова умни да ги измислят сами. А границите ни са толкова отворени, че почти всеки може да влезе. Знаеш това.
Рейнолдс въздъхна дълбоко и се загледа в плътния обръч от мрак около ярките светлини на бензиностанцията.