![Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/0/da-spasish-svidetel-saving-faith-bg-download.jpg)
Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
— Точно сега в никакъв случай не бива да се отпускаш. В осем ще дойде кола да ви откара до самолета. Потегляте обратно за Вашингтон.
— А после?
— Настани се в някой мотел из предградията. Запиши се под измислено име и ми се обади по телефона. Щом уредя нещата с Рене, ще се върна. Вече разговарях с Бюканън. Той е съгласен.
— А после? — настоя Фейт.
— Всяко нещо с времето си. Казах ти, че няма гаранции.
— Говорех за нас.
Лий смутено опипа ремъка на чантата.
— О — избъбри той и се почувства като последен глупак.
— Разбирам.
— Какво разбираш?
— Чук-бам, мерси, мадам.
— Откъде ти хрумват подобни глупости? Не разбра ли вече що за човек съм?
— Мислех, че съм разбрала. Но май забравих. Ти си от самотниците — секс само за забавление. Нали?
— Защо се държиш така? Като че между нас не е имало нищо. Можем да поговорим по-късно. Нямам намерение да те зарежа.
Не му се искаше да става груб, но… дявол да го вземе, не разбираше ли, че не е време за разговори?
Фейт седна на леглото.
— Прав си, няма гаранции — каза тя.
Той сложи ръка на рамото й.
— Ще се върна, Фейт. Не съм изминал толкова път, за да избягам точно сега.
— Добре — рече тя. Стана, избърса лицето си и го прегърна за миг. — Моля те, много те моля, бъди предпазлив.
Фейт го изпрати през задната врата. Когато тя се обърна да влезе отново, Лий прикова поглед в нея. Запечата в паметта си всичко, от босите нозе до късата черна коса. За един кратък, мъчителен миг се запита дали не я вижда за последен път.
После яхна хондата и бързо потегли.
Когато мотоциклетът на Лий излетя с рев от алеята и зави по улицата, Брук Рейнолдс изтича обратно към колата. Дръпна вратата и задъхана надникна вътре.
— Дявол да го вземе, още когато тръгнах да погледна отблизо, усещах, че ще стане нещо такова. Сигурно е излязъл през задната врата. Дори не включи осветлението в гаража. Видях го едва когато мотоциклетът потегли. Какво ще правим сега? Къщата или мотоциклетът?
Кони погледна към пътя.
— Адамс вече изчезна. А моторът му е далеч по-мощен от тази бракма.
— Значи ни остава къщата и Локхарт.
Изведнъж Кони се разтревожи.
— Предполагаме, че тя все още е вътре. А всъщност не знаем дали изобщо е била там.
— По дяволите, знаех, че ще го кажеш. Трябва да е там. Ако сме изтървали Адамс, а Локхарт не е в къщата, ще се наложи аз да отплавам към Англия. И ти ще ме съпровождаш. Хайде, Кони, трябва да влезем.
Кони излезе от колата, извади пистолета и нервно се огледа наоколо.
— Мамка му, тая работа никак не ми харесва. Прилича ми на капан. Може да се натъкнем на засада. А нямаме подкрепления.
— И избор нямаме, нали?
— Добре, но стой зад мен, по дяволите!
Двамата тръгнаха към къщата.
50.
Облечени с черни анцузи и маратонки, тримата мъже тичаха по плажа, приведени ниско над пясъка. Макар че утрото наближаваше, те бяха напълно невидими в тъмното си облекло на фона на океана, а прибоят заглушаваше шума от движенията им.
Бяха пристигнали едва преди час, а току-що получиха много тревожни новини. Лий Адамс бе напуснал къщата. Без Локхарт. Вероятно тя все още беше вътре. Или поне така се надяваха. Бяха им казали, че и Бюканън може да е при нея. Налагаше се да предпочетат тях двамата. Адамс можеше да почака. Рано или късно щяха да стигнат до него. Нямаше да се успокоят, докато не го ликвидират.
Всеки от групата бе въоръжен с автоматичен пистолет и специален нож, който можеше с един точен замах да среже сънната артерия. Всеки умееше да нанесе с безпогрешна точност подобен убийствен удар. Заповедите бяха ясни. Всички в къщата трябваше да умрат. При точно изпълнение операцията можеше да мине съвсем чисто. До средата на утрото щяха да бъдат отново във Вашингтон.
Те бяха горди мъже, опитни професионалисти и отдавнашни служители на Робърт Торнхил. Като екип през последните двайсет години бяха преодолели редица опасности благодарение на своята съобразителност, подготовка, физическа сила и издръжливост. Бяха спасявали хора, бяха създавали сигурност в цели области от света, бяха помагали в борбата Съединените щати да останат единствената свръхсила на земното кълбо. Това щеше да означава светът да бъде по-спокоен и по-справедлив за мнозина. Също като Робърт Торнхил те бяха постъпили в Управлението, за да изпълнят дълга си, да служат на обществото. За тях нямаше по-висше призвание.
Тримата бяха участвали и в групата, която щурмува апартамента на Лий. Срамуваха се от този епизод — той помрачаваше тяхната репутация на безпогрешни специалисти. Бяха се надявали на реванш и сега нямаше да пропуснат възможността.