Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
— Вероятно си прав. Вместо да си блъскаме главите над въпроса кой стои зад всичко това, май трябва да потърсим Локхарт и другите, за да ги питаме.
— Е, с този план вече съм напълно съгласен.
Кони включи на скорост и колата се понесе напред в нощта.
След като откриха самолетната писта, Рейнолдс и Кони започнаха да кръстосват по тъмните улици, търсейки мотоциклет „Хонда Голд Уинг“. Буквално всички крайбрежни къщи изглеждаха пусти, което едновременно облекчаваше и затрудняваше задачата им. Броят на местата, които трябваше да проверят, бе намалял значително, но пък, от друга страна, се налагаше да им отделят повече време.
Най-сетне Кони забеляза хондата в гаража на една от къщите. Рейнолдс се измъкна от колата и погледна отблизо, за да се увери по номера, че именно това е мотоциклетът, който Лий Адамс бе взел от магазина на брат си. После двамата се отдалечиха към края на улицата, изключиха светлините и обсъдиха положението.
— Може би ще е най-просто аз да отида отпред, а ти отзад — предложи Рейнолдс, докато разглеждаха мрачната къща. Беше изтръпнала от мисълта, че само на двайсетина метра от нея са двама, може би дори трима от най-важните хора в разследването.
Кони поклати глава.
— Не ми допада. Хондата означава, че и Адамс е тук.
— Пистолетът му е у нас.
— Човек като него моментално ще си намери друг. Дори и да влезем изненадващо, той познава мястото по-добре. Може да застреля един от нас. — Кони помълча и добави. — А ти дори нямаш пистолет, тъй че не бива да се делим.
— Нали сам каза, че според теб Адамс не е престъпник.
— Едно е да мислиш, съвсем друго — да си напълно сигурен. Има огромна разлика и не бих рискувал нечий живот заради нея. Освен това връхлетиш ли посред нощ върху някого, бил той добър или лош, могат да станат грешки. Държа да те върна при децата жива и здрава. А и не бих желал да рискувам собствената си кожа.
— Тогава какво? Да чакаме изгрева и да повикаме подкрепления?
— Ако викнем местните, вероятно след час ще пристигнат представители на всички телевизионни станции в околността. Това никак няма да се хареса на началството.
— Е, в такъв случай можем да изчакаме, докато потеглят с хондата, и тогава да ги спрем.
— Лично аз съм склонен да наблюдаваме мястото и да видим какво ще се случи. Излязат ли, ще действаме. Ако имаме късмет, може Локхарт да излезе сама и да я пресрещнем. След това сигурно ще е лесно да подмамим и Адамс.
— А ако изобщо не излязат?
— За това ще мислим, когато му дойде времето.
— Не искам пак да ги изтърва, Кони.
— Не ми се вярва да излязат на плажа и да отплават към Англия. Адамс е хвърлил доста усилия, за да си набави мотоциклета. Не би го изоставил, защото няма как да намери друг. Където е той, там е и хондата. А тя няма да мръдне никъде, без да забележим.
Двамата се настаниха удобно и зачакаха.
49.
С пистолет върху корема, Лий подремна неспокойно няколко часа на дивана във всекидневната. През пет минути се събуждаше с чувството, че някой прониква в къщата, но всеки път се оказваше, че просто развинтеното му въображение се опитва да го побърка. Накрая разбра, че няма да заспи, и реши да се подготви за пътуването до Шарлотсвил. Набързо се изкъпа и преоблече. Тъкмо приготвяше чантата си, когато някой тихо почука на вратата.
Фейт бе облечена с дълъг бял халат; подпухналите й бузи и зачервените очи подсказваха недвусмислено, че и тя не е успяла да заспи.
— Къде е Бюканън? — попита Лий.
— Мисля, че дреме. Аз не можах и да мигна.
— С мен е същата работа.
Той привърши с багажа и дръпна ципа на чантата.
— Сигурен ли си, че не искаш да дойда с теб? — попита Фейт.
Лий поклати глава.
— Не искам да припарваш до онзи тип и неговите наемници, ако се появят. Снощи се свързах с Рене. Разговаряхме за пръв път от толкова време насам, а трябваше да й кажа, че може да е станала мишена на някакъв смахнат заради собствената ми глупост.
— Тя как го прие?
Лицето на Лий просветля.
— Като че се зарадва да ме чуе. Не й разказах всичко, защото не исках да я плаша. Но мисля, че очаква с нетърпение да се видим.
— Радвам се да го чуя. Наистина, много се радвам за теб, Лий.
— Поне ченгетата са ми повярвали. Рене каза, че снощи един полицай наминал да я види, а из района обикаляла полицейска кола. — Той остави чантата и я хвана за ръката. — Малко ми е криво, че те изоставям.
— Става дума за дъщеря ти. Ние ще се справим. Нали чу Дани? Здравата е приклещил онзи тип.
Лий не изглеждаше убеден.