Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
Когато го забелязаха, те се измъкнаха от люлките си и се струпаха на стълбите.
Вратата към каютата беше отключена. Когато Нейтън влезе вътре, той веднага видя Сара. Тя спеше дълбоко по средата на леглото, като притискаше възглавницата до гърдите си. Тя беше оставила две запалени свещи в стъклените свещници и светлината им танцуваше по лицето й и хвърляше причудливи сенки.
Ще трябва да проведе с нея още един разговор за опасността от пожар, помисли той. Тя винаги забравяше да изгаси свещите.
Нейтън тихо затвори вратата, след което се облегна на нея. Той толкова жадуваше да я види, че стоя там дълго време, гледайки я само как спи, докато страхът му накрая изчезна и вече не му беше толкова трудно да диша.
От време на време тя изхълцваше и Нейтън осъзна, че е заспала така, както е плакала.
От това се почувства ужасно виновен.
Той не можеше да си представи да изживее живота си, без тя да е до него. Господи, помогни му, Нейтън го беше грижа за нея.
Самопризнанието не беше толкова болезнено, колкото той беше очаквал. Никой не изтръгна душата от тялото му. Също толкова учудващо, колкото и самото самопризнание бе, че не удари и гръмотевица.
В края на краищата Кейн беше прав. Той е бил глупак. Как е могъл да бъде толкова сляп, толкова безразличен? Сара никога не би се опитала да го измами, тя е негов другар, а не враг. Мисълта да прекара остатъка от живота си, без да има възможност да й крещи, беше толкова чудовищна, че той моментално я отхвърли.
Любовта й го изпълни с нова сила. Той знаеше, че заедно те ще могат да се изправят срещу предизвикателството, независимо дали то идва от лагера на Сент Джеймс или от този на Уинчестър. Докато Сара е до него, Нейтън беше непобедим!
Мислите му се съсредоточиха върху това как би могъл да зарадва съпругата си. Той никога повече няма да й повишава тон. Той ще започне да я нарича с тези смешни имена, с които е чувал другите мъже да наричат жените си. На Сара това сигурно щеше й хареса.
Той най-накрая отмести погледа си от нея и огледа каютата. В нея цареше пълен хаос. Дрехите на Сара висяха до ризите му на закачалката.
Тя беше превърнала каютата в свой дом. Нещата й бяха навсякъде. Четките и гребените й от слонова кост, множество цветни шноли бяха разхвърляни по бюрото му. Тя беше изпрала част от бельото си и го беше простряла да съхне на едно въже, което преграждаше помещението от едната стена до другата. Нейтън трябваше да внимава с мокрите дрехи, докато събличаше ризата си. Той не можеше да мисли за нищо друго, освен да намери думите, с които да й каже, че съжалява. Господи, ще бъде трудно. В живота си досега никога и от никого не бе искал извинение, но не можеше да допусне да се изложи.
Той се наведе да събуе ботушите си и бутна импровизираното въже за простиране. Една от копринените ризи на Сара започна да пада и той се протегна, за да я хване, преди да падне на земята и едва тогава видя какво е използвала жена му за въже за простиране.
— Ти си направила от камшика ми въже за простиране!
Той всъщност не искаше да й крещи, но беше толкова изненадан. Яростният му крясък обаче не я събуди. Сара промърмори нещо в съня си, след което се обърна по корем.
Само за минута той се успокои, след което можа да види смешната страна на тази ситуация. Все още не можеше да се усмихне, но вече не правеше гримаси. Утре, след като поговорят за опасностите от пожар, той ще й спомене и за своето специално отношение към камшика си и ще я помоли да не го използва за такива недостойни неща.
Нейтън свали останалите си дрехи и се изтегна на леглото до Сара. Тя беше изтощена от страданията, които й причиниха неговите и нейните роднини. Тя дори не се помръдна, когато той я прегърна.
Той не се осмели да я придърпа по-близо до себе си, защото знаеше, че когато тя се сгуши в него, той няма да може да овладее копнежа си да се люби с нея.
Намеренията му бяха почтени. Скоро обаче положението стана ужасно мъчително. Нейтън реши, че това е справедливо наказание за мъката, която й е причинил. Единствената мисъл, която му помогна да преживее дългата нощ, беше, че на сутринта, когато Сара се събуди, тя ще разбере колко много го е грижа за нея.
Нейтън не можа да заспи до изгрев слънце. Той се пробуди няколко часа по-късно и се обърна, за да прегърне жена си.
Тя не беше там, дрехите също й ги нямаше. Нейтън обу панталоните си и се качи на палубата да я търси.
Той откри първо Матю.
— Къде е Сара? — попита той. — Господи, нали не е в кухнята?