Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Дойде понеделник сутринта и Джини се убеди, че трябва да гледа реално на нещата: Стив я беше предал, беше я изоставил, точно както Бенет Чапман беше постъпил с Джоана. Едва сега започваше да разбира как се бе чувствала приятелката й. И също като Джоана, тя се нуждаеше от логично обяснение и събиране с близкия човек, а не от отмъщение. И все пак с мистър Чапман нещата стояха по-различно. Той беше баща, беше длъжен, отговорен и морално ангажиран да обича, защитава и подпомага собственото си дете. Дължеше нещо на дъщеря си и Джини трябваше да поиска изплащането на този дълг, както беше обещала на смъртния одър на Джоана.
Но не можеше да накара Стив да я обича или да се върне при нея. Не можеше да направи нищо във връзка с жестокия начин, по който я бе изоставил, докато по отношение на Бенет можеше. Ако Стив беше такъв човек, тя нямаше нужда от него. Щеше да й донесе повече горест, отколкото щастие. Трябваше да го изхвърли от сърцето и мислите си. Трябваше да се концентрира върху началния си план да намери Бенет Чапман и Матю Марстън. Едва ли щеше да й е лесно да забрави Стив, но беше необходимо и едновременно с това беше време да започне да придвижва останалите си важни задачи.
Освен това започваше да разбира, че шефът на Стив, правителството, може би не проявяват същото доверие към нея. Можеше някой да повярва на измислиците на Барт, а и Тимъти Греъм можеше да наприказва лъжи. Не би могла да игнорира вероятността, че някой би могъл да я инкриминира. Всеки момент законът можеше да тръгне по следите й. Не съществуваха свидетели, които би могла да призове в своя полза. Трябваше да се добере до ранчото на Чапман и да се скрие там, докато завърши разследването. Трябваше да се представи като Джоана и това бе единственият начин да запази живота и свободата си.
Помисли дали да не телеграфира на Бенет за пари, с които да замине при него и да се откаже от парите на Стив, но реши, че това е свързано с дълго чакане. Щеше да се разплати със Стив по-късно, ако някога се срещнеха. Ако им беше съдено да бъдат заедно, съдбата щеше пак да кръстоса пътищата им. Дотогава… дотогава имаше работа за вършене. Недопустимо бе да прахосва ценно време, емоции и енергия в безсмислено самосъжаление.
Джини изпрати двата си ката дрехи на пране. Прибра парите в джоба на блузката си и реши да се престори, че се разхожда из града, защото не смееше да се довери на когото и да е било, за да я ориентира. Едва сега забеляза, че въпреки прашните улици и няколкото тротоара градът бе голям и прекрасен. Тази сутрин бяха наизлезли много хора и тя оставаше незабелязана сред тълпата. Мина покрай магазини и работилници, училища, църкви и домове, които явно представляваха луксозни бордеи.
Видя офиса на „Мисури & Уестърн Телеграф“, но вече се бе отказала да телеграфира на Бенет Чапман, че пристига, защото се опасяваше, че някой може да си спомни за подаването на телеграмата и тя да бъде проследена. Стив й беше казал, че повечето работилници са били създадени преди 1860 година, когато е било последното преброяване и бе допълнил, че населението на града е над седем хиляди. Тя видя и офиса на федералния шериф Лутър Уайт и несъзнателно се сви от страх. Стив й беше разказал и за този мъж на закона, който симпатизирал на юнионистите, сред които имаше и връзки, беше назначен на поста си от самия Линкълн и на всичко отгоре беше лекар. Такъв яростен юнионист не би се отнесъл великодушно към един член на Клана. Тя бързо подмина офиса му.
Градът изглежда бързо се разрастваше на юг и изток. Забеляза строежи на много места и й направи впечатление, че работниците се трудят професионално и ефикасно. Стив й бе казал, че градът е обграден от ферми с най-различна площ. Навсякъде се виждаха войници — уволнени и на служба. Можеше да се досети, че някои от по-грубите мъже са уестмени и престъпници. Видя също няколко индианци и си спомни думите на Стив, че наблизо се намирала индианската територия. Надяваше се, че няма да се случи някоя ужасна неприятност, която да забави изпълнението на плановете й.