Среднощни тайни

Смятах да ти призная всичко за себе си в неделя сутринта, но ти ме изостави и ме лиши от тази възможност. Не съм сигурна, че ще се върнеш и ще прочетеш това писмо, но реших, че поне това ти дължа, макар ти да не постъпи така с мен. Скоро ще научиш къде да ме намериш, ако почувстваш желание за това.

Не мога да вися тук с надеждата, че някога ще се върнеш, защото имам важна и тайна задача. След твоето напускане и всичките ти номера, сигурна съм, че ще ме разбереш, ако не ти я разкрия. След един-два месеца, ще ти пиша на адреса на капитан Купър, за да ти съобщя къде се намирам. Може би тогава и двамата ще сме готови да бъдем по-честни по отношение на чувствата си. Лъгали сме се толкова много, но, кой знае, може би все още съществува шансът да си простим взаимно и заедно да заживеем щастливо. Ако аз съм ти така мила, както си ми ти, провери за второто ми писмо по-нататък. Ще се моля да не съм сбъркала в преценката си за теб. Ще ми липсваш.