Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Джини се върна в стаята си, за да прочете бележката му насаме. Отвори плика и изгледа с недоумение съдържанието му: само пари, достатъчно, за да преживее поне няколко седмици. Погледна внимателно между банкнотите, после отново провери плика, защото не можеше да допусне, че няма поне няколко думи. Но не намери нищо.
Джини стоеше изумена, сърцето й се късаше, а главата й се въртеше. Как беше могъл да замине по този начин? Без поне едно „довиждане“. Без дума за връщане. Тя продължаваше да гледа банкнотите с полуотворени устни и широко отворени, невярващи очи. Притесняваше се, че по този начин той сякаш й плащаше като на някаква… Jille de joie. Защо не е оставил една късичка бележка с някакво обяснение? Две думи щяха да бъдат напълно достатъчни. Заминал… Значи не я искаше. Изоставяше я, предаваше я. Беше споменал, че го чака друга задача, изпълнението на която би могло да му отнеме седмици, даже месеци. Кой знае къде се намираше в този момент. Дори не я бе помолил да го изчака. Помнеше думите му по време на пътуването насам: „Ако замина, аз няма да се върна. Не проваляй живота си в очакване да се случи нещо, което никога няма да стане“. Дали това не бе всичко, което смяташе, че трябва да й каже? Беше казал също: „Съжалявам, че нещата трябваше да се развият по този начин“. И тя съжаляваше, при това едва ли някой би могъл да отрече, че с много по сериозни основания!
Как можеше да постъпи така жестоко след всичко, което се бе случило помежду им? Беше предал на военните пленниците, но какво бе станало с камъните? Те струваха цяло състояние, състояние може би достатъчно да изкуши един честен човек, да не говорим за един безпаричен скитник. И въпреки това той беше проследил и заловил цялата банда с лекотата на един експерт по тези въпроси. Имаше ли в Стив Кар нещо повече, отколкото той твърдеше? Имаше ли някаква изключително важна причина, поради която той не можеше да й каже истината? Как би могла тя да провери подозренията си?
Без значение какви са били мотивите му, той бе постъпил с нея лошо. Усети, че шокът и агонията, в която се намираше се изместват от силен гняв. Как смееше той да я използва и захвърля по този начин! Какви причини биха могли да оправдаят такова поведение? Никакви!
Времето течеше и тя започна да се съмнява и в себе си и в него. Може ни тя не представляваше онова, което му бе нужно. Може би той никога не бе изпитвал нещо истинско към нея, а само похотлива страст. Как бе могла да сбърка така сериозно в преценката си за него? Имаше едно-единствено място, където би могла да се опита да научи нещо повече за него. И докато не разбереше истината, щеше да бъде несправедливо да го подозира в лоши намерения.
Джини слезе по стълбите и поиска да оседлаят коня й и да го изведат пред хотела. После се отправи към форта и поиска на входа да се види с капитан Джейк Купър.
Редникът, който отговаряше за местонахождението на офицерите, й каза:
— Съжалявам, мадам, но той замина сутринта във връзка със спешно възникнал проблем в индианската територия.
— Стив Кар с него ли замина?
— Не познавам Стив Кар, мадам.
— Онзи, който вчера докара петима бандити.
— Той ли е? Не, мадам. Той разговаря с капитана снощи и замина. Има ли нещо, с което бих могъл да ви помогна?
— Благодаря, не. Кога очаквате да се върне капитан Купър?
— След около седмица, мадам. Бих могъл да му предам, че сте искали да се видите с него.
— Не, това не е необходимо. Вече ще съм заминала. Благодаря още веднъж.
Джини се върна в стаята си. Започна да крачи из нея разтревожена. „Мамо, татко, Джоана, защо поне един от вас не е тук в момента да ме посъветва и утеши.“ Не знаеше нито какво да прави, нито какво да мисли. Разбираше, че може да седи тук и да го чака, а той никога вече да не се върне. Дори ако имаше нужда за малко да се отдели от нея, трябваше ли тя да се съгласи? Нямаше ли това да се окаже по-скоро зле, отколкото добре на тяхната връзка. Питаше се дали да продължава към Тексас. „А защо да не се обезпокои и той малко? Ако толкова ме иска, той поне притежава уменията да ме намери.“ Не знаеше дали да не му даде шанс още ден-два да размисли и да се върне. „Да, това би било справедливо.“ Може би той не бе помислил, че трябва да остави някаква бележка или бе забравил да остави в желанието си да тръгне колкото може по-бързо. А може би смяташе, че тя му вярва достатъчно, за да разбере, че той скоро ще се върне. Дали не ставаше дума само за една невинна грешка? В такъв случай той щеше да се сети за пропуска си и щеше да й се обади с писмо, телеграма или по приятел.
Но следващият ден изтече без никаква вест от Стив. Надеждите на Джини започнаха да се стопяват, а тревогата й нарастваше. Обърканите й мисли непрекъснато се връщаха на плика с парите и тя започваше да изпитва страх от неговия смисъл. Макар че си бе тръгнал, той поне й бе оставил някаква сума, с която би могла да изкара известно време. От друга страна, парите биха могли да бъдат средство да избегне угризенията на съвестта си за всичко, което й бе причинил. И все пак един скитник не би могъл да има пари за пръскане. Откъде беше намерил парите? Възнаграждение за заловените престъпници? Аванс срещу заплатата му във връзка с новата задача? Нямаше значение, тя щеше да използва парите, за да чака тук чудото да се случи или да се добере до Тексас. Нямаше достатъчно и за двете, така че предстоеше й да вземе трудно решение.