Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
На четвъртия ден пред погледите им се разкри величествено скалисто плато, разположено между два притока на Тринити Ривър. Откри се пъстра гледка от мескит, кактуси, камънаци, площи залети от вода, буйна трева. Обядът по изключение беше по-добър, защото на „Мейн Стрийт“ в Джексбъроу хранителните припаси изобилстваха и бяха по-евтини, а на всичко отгоре се разделиха с трима пътници. Сега заедно с нея пътуваха общо петима, което им позволяваше да се наслаждават на необичаен простор в ограниченото пространство на кабината.
Докато се хранеха, Джини разбра, че край Форт Белнап не съществува такова нещо като град, а това означаваше, че тя ще бъде изложена на любопитните погледи на маса войници. От друга страна, в четири следобед трябваше да мине друг дилижанс в посока към Далас, който се намираше вече само на осемдесет мили от тях. Тя слезе и каза на кочияша:
— Получих съобщение от съпруга си. Иска да го изчакам тук, докато намери подходящо място за живеене. Свалете ми пътната чанта.
Минути по-късно дилижансът потегли сред прашен облак. Тя изчака няколко минути, влезе в съседния офис и си купи билет за истинския краен пункт, представяйки се за мис Джоана Чапман. „Още една нощ, помисли си тя, преди да вляза в новата си роля.“
Докато седеше на верандата, очаквайки другия дилижанс, тя усети, че започват да я гризат съмнения относно предстоящата измама, която трябваше да предприеме. Може би не беше правилно да поема правосъдието в свои ръце, особено да отмъщава, ако се стигнеше дотам. Беше чула ужасни обвинения срещу Бенет Чапман от устата на майката на Джоана. Стела й бе казала, че са й трябвали години, докато забременее с Джоана. И когато Бенет научил, че тя не може да има повече деца, а още по-малко син, той я бе захвърлил и се бе отнесъл жестоко с нея. Твърдеше, че се бил оженил за нея само за да му ражда деца и да му служи като украшение. Бен толкова силно желаел да има син, че осиновил едно десетгодишно момченце, което живеело и помагало във фермата. Двамата с него станали неразделни. Бен дарявал цялата си любов и внимание на момчето, а след това си намерил любовница. Най-сетне за Стела станало невъзможно повече да търпи подобно унижение, тя взела Джоана и заминала за Англия, просто за да се отърве.
Стела бе казала на Джоана, че Бен дори я питал дали тя е негова дъщеря и се съмнявал в това. Той не настоял да се върнат у дома, защото Стела го заплашила да разкрие всичките му мръсни тайни пред приятелите му, съседите и дори пред закона. Стела твърдеше, че Бен държал на реномето си и толкова силно се плашел от възможен скандал, че ги оставил на мира и дори никога не се опитал да се свърже с тях.
Джини си спомни болката в думите на своята приятелка: „Винаги ми е било казвано, че баща ми нито ме обича, нито ме иска и знам, че никога нито ми е писал, нито е пожелавал да се върна при него. Но ето писмата му до мен и майка ми, които доказват, че това не е било истина. И ако мама ме е лъгала за тези неща, може би тя ме е излъгала и за другите. Трябва да разбера защо мама го е напуснала. И защо татко й е разрешил да ме вземе и задържи далече от него. Трябва да науча истината, Джини, трябва да я разбера в Америка, в Тексас, и то колкото е възможно по-скоро. И ако татко е бил жесток, трябва да намеря начин да му отмъстя. А ако е невинен и обвиненията на мама са лъжа, тогава трябва да му съобщя истината за мен и за нея“.
Смъртта на Джоана бе сложила това бреме на нейните рамене. Джини се безпокоеше как ще реагира Бен на неочакваното „завръщане“ на Джоана. Притесняваше се какво ще си помисли осиновеното момче. Беше дала прибързано обещание пред Джоана в пристъп на слабост и съчувствие. Беше напуснала Форт Смит в момент на паника и душевни терзания. Сега осъзнаваше, че би трябвало да тръгне за Колорадо и да потърси баща си, а не да идва тук, да провежда частно разследване и да наказва бащата на най-добрата си приятелка. Но вече нямаше избор и трябваше да продължи с безразсъдния си замисъл, защото сумата, оставена й от Стив бе почти похарчена. А не можеше да остане в Джексбъроу, за да спечели пари за придвижването си на Запад.
Тя се огледа. Погледът й се спря на сградата, наричана „Стария Форт Ричардсън“, от която войниците бяха евакуирани. Градчето беше шумно, но застроено с великолепни къщи от варовик. Повечето от хората сигурно се бяха препитавали с обслужването на войниците, които неотдавна се бяха изтеглили оттук, а сега се грижеха за типове с най-съмнителни намерения. Вече беше успяла да чуе разкази за индиански набези, от които кръвта й се смръзваше и се чувстваше щастлива, че съвсем скоро ще отпътува. Разбираше, че тъкмо близостта до индианската територия и скорошните бунтове са мотивите за разкриването на Форт Белнап и предстоящата реконструкция на Форт Ричардсън, който се намираше на около миля извън града. Наистина, щеше да бъде щастлива, когато напусне този град.