Среднощни тайни

Джини отдавна бе обърнала внимание на способността на Стив да заспива и да се събужда моментално. Също така й направи впечатление, че чертите на лицето му започват да се изопват с приближаването им към града и се питаше каква ли може да е причината. Имаше нещо, което не можеше да разчете в погледа му, имаше нещо особено във вдървената му поза върху седлото, в движенията му, когато слизаше или се качваше на коня. Имаше някаква сянка върху лицето му, от която тя се страхуваше. Искаше й се той да й обясни причината.

След бърза закуска те оседлаха конете и потеглиха още преди седем сутринта, решени до края на деня да изминат последната отсечка до Форт Смит, Арканзас.

Пресякоха поредната гориста местност, отново се озоваха на открито, макар около тях все още да имаше дървета, но по-нарядко. Поеха по Уолдрън Роуд и минаха покрай Масард Прери, където въстаниците бяха нанесли на юнионистките войски славно поражение през юли 64-а година. Заобиколиха западните покрайнини на града и се отправиха към форта. Пристигнаха в шест часа, събота, 11-и май.

Джини не можеше да разбере защо Стив трябваше да отвежда пленниците в армейското поделение във Форт Смит, вместо да ги предаде на градския шериф. Не искаше да го разпитва пред тях и затова остана на коня си, докато Стив размени няколко думи с дежурния офицер. Двамата бяха на такова разстояние, че от тях не долиташе нито дума.

Джини се огледа. Фортът представляваше комплекс от едно и двуетажни постройки: жилища за офицерския състав, казармени помещения за войниците, складове, комисариат, караулка, лазарет, кухня, пекарна, поща, конюшня, както и други, за чието предназначение не можеше да се досети. Над всичко това се издигаше пилон, висок над сто фута, на който се развяваше голям флаг с трийсет и шест звезди (звездата на Небраска щеше да бъде добавена в най-скоро време). В тази равнинна местност знамето можеше да се види от няколко мили разстояние, което явно беше целта. Каменна стена, висока около четири фута, обграждаше форта, който беше някак притиснат в една извивка на широката и синя Арканзас Ривър. Разположен на едно голо възвишение, фортът бе в безопасност от разливите на реката и можеше да се съпротивлява успешно на водните атаки. На съседния хълм се виждаха руините на предишния форт. По размера и броя на постройките, както и по броя на хората, които забелязваше да се придвижват в очертанията му, тя можа да заключи, че тук има около две хиляди войници. По това време на деня обстановката беше спокойна.