Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Съвсем скоро след потеглянето беше установен стриктен ритъм. Полудивите коне бяха принуждавани да препускат в продължение на шестнайсетина мили. В края на тази двучасова отсечка спираха на междинен пункт, където изтощеният впряг биваше сменян за десетина минути, през които пасажерите дори не слизаха, и новият впряг поемаше нататък. Това се повтаряше още на два пъти, следваше двайсетминутна почивка и по време на третата смяна на конете се сменяха и кочияшите. Още два прехода за около два часа и тогава спираха на примитивни станции за през нощта. Подобен график позволяваше изминаването на около осемдесет мили на ден с пет спирания. За малко повече от четири дни трябваше да стигнат до Форт Белнап.
Скоро след като потеглиха през местността Киамичи, гледката навън се смени с познатото й изобилие от зеленина. Към обяд пейзажът малко се поразнообрази: безразборно пръснати камъни сред равнината и дървета, които се издигаха дори по самите брегове на потоците. Преди третата смяна започнаха да се появяват хълмове и възвишения. По време на почивката им поднесоха курабии с пържено месо, придружени с кафе и мляко. Безвкусното ядене не беше нищо особено и на всичко отгоре трябваше да го изконсумират на крак. Спирката се намираше близо до края на Пото Ривър, южно от планините Сан Боа.
Следващата им спирка бе в Уилбъртън, който според един от пътуващите мъже бе известен с това, че даваше подслон на криещите се от правосъдието престъпници с многото си пясъчници и пещери. Четирима пасажери слязоха и на тяхно място се качиха нови двама.
По време на последната отсечка през прозорците можеха да се забележат бизони, сърни, антилопи и койоти. Джини осъзна, че разкошните пасбища, през които минаваха, са собственост на индианците, скрепена с договори. Един от мъжете й посочи стадата добитък, покрай които минаваха, и спомена, че животните са на път за пазара, което й напомни за Бенет Чапман и ролята, която й предстоеше да изиграе с такава неохота.
Джини посрещна с облекчение факта, че въпреки опасните райони, през които се движеха, не бяха нападнати нито от индианци, нито от бандити. Нямаше представа що за неприятности бяха наложили заминаването на капитан Джейк Купър по тези места така спешно, но поне до момента мирната гледка навън не й говореше за каквито и да било размирици, а и съдържателите на станциите не бяха чували за такива. Молеше се всичко да завърши както бе започнало.
Всеки път, когато спираха, облак прах обвиваше дилижанса, нахлуваше през прозорците и принуждаваше повечето пътници да се давят в кашлица. Винаги, когато й се налагаше да слиза или да се качва на дилижанса, се намираха вежливи мъже, които й помагаха. Станциите, в които отсядаха, по правило представляваха комплекси от корали, конюшни, ковачници за подковите на конете, жилищни помещения и две-три недодялани бараки, в които съдържателят, понякога със семейството си, и няколко работници живееха в допотопни условия.
Следваше семпла вечеря, след която мъжете лягаха на пода, кочияшът и охраната на нарове, а жените преспиваха заедно с жената на съдържателя, при това не винаги в отделна стая. Джини мечтаеше за баня и малко уединение. В кервана бе имала достъп поне до тези минимални удобства. Думата „керван“ събуди спомени, на които не искаше да се отдава тази нощ, така че тя ги изтласка от съзнанието си, защото наистина имаше нужда от малко почивка и сън.
Продължиха западно от планините Джек Форк, прекосиха няколко по-буйни потоци и навлязоха сред широколистните гори, които помнеше преди да навлязат в индианската територия. Към края на втория ден стана ясно, че са останали твърде малко пари за да могат пътниците да разчитат на добра вечеря. Храната основно се състоеше от фасул, царевични питки или курабии и дивечово месо, с което съдържателят разполагаше в момента: антилопи, сърни или зайци, което по правило изискваше много време, за да се сготви добре.
Дойде и третият ден: ниските, заоблени хълмове не ги забавяха, а по-високите биваха заобикаляни. Скоро започнаха да се срещат фермери, които отглеждаха царевица и други зърнени култури, добитък и коне. Когато пресякоха Ред Ривър, маркираща границата на Тексас, безпокойството й започна да се засилва. Вече бе изморена и покрита с прах, когато спряха да нощуват след спирката при Гейнсвил, където трима от пътниците слязоха и на тяхно място се качиха четирима нови. Мечтаеше да прекоси линията за Далас колкото може по-скоро, но реши, че ще е най-добре да издържи до спирката, за която си беше купила билет, за да завърши с възприетата от нея самоличност, в, случай че правителството се заинтересува от случая с изчезналата „Мисис Кора Майерс“.