Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Следвай ме, Ана. Джейк ми каза къде да намеря добър хотел на разумна цена.
Сърцето на Джини радостно трепна, но тя не се поинтересува защо е трябвало да пита за хотел, след като беше ясно, че познава добре този град. „Най-накрая ще бъдем сами“, мина през главата й. Но Стив я регистрира на рецепцията, плати на служителя и каза, че трябва да се върне в поделението, за да напише доклад за капитана Джейк Купър и да предаде откраднатите скъпоценни камъни на командира.
— Ще се върнеш ли за вечеря? — попита го тя, усещайки как някакво тревожно чувство я обзема при вида на мрачното му лице.
Без да я погледне, той отговори:
— Не, не ме чакай. Тази вечер ще имам много работа. Сбогом, Ана.
Сърцето на Джини се преобърна. Пулсът й бясно заби. Гърлото й се сви от някакво предчувствие. Той не спомена нищо за следващия ден или по-късно. Всъщност последните му думи бяха прозвучали съвсем ясно като окончателно сбогуване. Хората наоколо й попречиха да го попита каквото и да е, а и той си тръгна толкова бързо, че тя просто нямаше възможност да го съпроводи навън и там да разбере какво става.
От верандата на хотела тя го видя да препуска по прашната улица към форта и чувстваше, че той се отправя в галоп извън живота й. Искаше да изтича след него, да му заяви, че го обича, да настоява за подобно признание от него. Но нито можеше да го направи, нито трябваше. Когато той се скри от погледа й, тя влезе вътре и се отправи в самотната си стая. Не пропусна да забележи, че този хотел се намира от другата страна на града спрямо форта — твърде далече, за да се поддаде на моментното изкушение да отиде пеша до него. Един от синовете на съдържателя се бе погрижил за скромния й багаж на коня, който сега бе разседлан и прибран в конюшнята. Беше глупаво да го оседлава и да тръгва да търси Стив Кар.
„Не се безпокой, Джини, той няма да те изостави така. Наистина ли?“
Джини вечеря набързо, изкъпа се, изми косата си в банята на втория етаж. Започна неспокойно да крачи из стаята си, безпокоейки се за Стив. Питаше се къде ли е сега, какво прави и защо отказа да дойде при нея тази нощ. Страхуваше се, че с приключването на „задачата“ му той вече няма нужда да търси улики чрез нея. От друга страна, работата му може би наистина изискваше сега да се намира на друго място. Най-сетне, не бе изключено в този момент той отново да бяга изплашен, че тя може да го завърже за себе си.
Джини се молеше да не му хрумне да посети някоя жена в публичните домове, които бе видяла на идване към хотела. Нямаше никакъв начин да го открие, защото градът беше голям, косата й бе мокра и беше късно и тъмно за разходки по улиците.
Стив Кар, реши тя осъзнавайки безсилието си, е невъзможен! Минаваше полунощ и ставаше повече от ясно, че той няма да дойде. Беше изморена, раздразнена и трябваше да си легне. Ако изобщо имаше нещо за научаване — добро или лошо — щеше да разбере утре.
Рано призори в неделя Стив се метна на дорестия си жребец и напусна града. За пореден път му се налагаше да потегля с цел да докаже своето превъзходство пред бандитите. Беше го правил години наред, но днес не чувстваше сладката тръпка на възбудата. Още преди години той сам беше избрал съдбата на човек, който се опълчва срещу трудностите и коварството на престъпниците, за да докаже на себе си и баща си, че е мъж, както и на другите, които го презираха, че е незаконороден мелез. Не беше избрал пътя на уестмена, защото не му допадаше да защитава репутацията си по такъв начин и не искаше да прекара дните си в оглеждане през рамо за някой, който мечтае да го победи и да спечели слава. Значката и картата му доказваха, че служи на правителството и не е човек, който може току-така да бъде обиждан или предизвикван. Беше разрешил много случаи, беше заслужил и получил похвалата на много висши служители и дали не бе дошъл моментът, когато трябваше да повярва, че е достоен човек, а не никаквец. Защото, ако последното бе вярно, той нямаше да има тази отговорна работа, нямаше да има приятели, нямаше да изкуши Ана да му се отдаде.
Стив си каза, че не може да рискува да види Ана, преди да замине, защото по време на срещата щяха да възникнат много въпроси. Въпроси, на които все още не беше готов да отговаря. Заминаването за известно време щеше да им даде време да погледнат по-хладнокръвно на връзката си, да вникнат във взаимоотношенията си. Имаше работа, която трябваше да свърши преди да й позволи да окупира мислите му и да започне да го води в действията му. Беше телеграфирал на началника си снощи от форта, беше посетил без много шум хотела и бе оставил на собственика пари за Ана, които трябваше да й стигнат за стаята, храната и другите й нужди. Беше оставил при капитан Джейк Купър една бележка до нея и се надяваше тя да приеме обясненията му. Думите, които бе изтръгнал от сърцето си, все още се носеха в мислите му: