Трябва да замина, за да върна камъните и да завърша възложената ми задача в Мисури. Веднага щом заловя виновните и напиша доклада си, ще се върна при теб. Чакай ме тук и не се безпокой за мен, справял съм се в такива ситуации много пъти досега. Оставих на рецепцията достатъчно пари, за да можеш да заплатиш стаята и храната за периода, през който ще отсъствам.
Ако случаят ми отнеме повече време, отколкото смятам, жената на капитан Купър ще те вземе па работа в своя магазин за дрехи в града. Дръж се близо до хотела и бъди внимателна. Не искам да ти се случи нищо лошо. И носи в себе си револвера, жено. Ако всичко се развие добре и приключи бързо, ще бъдем пак заедно след две седмици. Когато се върна, ще поговорим сериозно за нас.
Стив.
Бяха прекарали заедно почти непрекъснато след запознаването си. Искаше да бъдат разделени известно време, за да провери силата, с която тя го привличаше. Беше се превърнала в една от слабостите му. Трябваше да се убеди, че онова, което чувства към нея, не е обикновено физическо привличане. Можеше да го направи, но беше уверен, че няма да се поддаде на изкушението, както досега. Не би могъл да понесе, ако тя го отблъсне, така както го бе отблъснал баща му, а тя спокойно можеше да направи това, ако научеше истината за него: той беше наполовина индианец. Много бяха белите, които мразеха и избягваха индианците, а на мелезите гледаха дори с още по-лошо око. Много хора искаха индианците да бъдат избити или затворени в резерватите. Ако тя знаеше, че той е нещо по-лошо от незаконороден, може би никога не би и помислила за интимна близост с него. Преди да й разкрие унизителната си тайна, той искаше да се убеди, че е готов да се бори за нея и би направил всичко, за да я убеди, че произходът му е без значение. И ако искаше да спечели сърцето й, трябваше да бъде убеден, че не подхваща предварително загубена битка, защото досега тя нито веднъж не му бе казала, че го обича и че иска да се омъжи за него.
Женитба… Дори само мисълта за това бе страшна. Ако се оженеха, какъв ли щеше да бъде животът им? Къде щяха да живеят? Той можеше да предложи много малко на една жена, която още с раждането си бе има за всичко. И защо би го предпочела като съпруг и баща на децата й? Можеше ли той да понесе нейното презрение? Можеше ли да намери куража по време на краткото си отсъствие от Форт Смит да поиска ръката й като се върне? Може би бъдещето щеше да зависи от онова, което можеше да научи от Тимъти Греъм. Беше убеден, че обвиненията на Барт не са нищо повече от празни приказки, дължащи се неговата отмъстителност и се молеше да не се окаже обратното.
„По-добре е да си невинна, Ана, защото…“
Докато се обличаше, Джини размишляваше за решението, което беше взела през неспокойната нощ. Беше се будила много пъти. Щеше да каже днес на Стив всичко за себе си, всичко. Може би той чувства, че тя крие нещо от него и това го кара да се държи малко резервирано. Ако тя открие душата си пред него, може би и той ще се разкрие пред нея. Защото преди нещата да получат някакво развитие или преди двамата да тръгнат по своите пътища, тя трябва да знае къде точно се намира във взаимоотношенията си със Стив — човека, когото обича. Ще му признае всичко. Днес ще разбере как точно ще му подейства тази информация и какви са истинските му чувства към нея. Повече не можеше да отлага.
Джини слезе долу за закуска и да провери дали Стив не е оставил бележка за нея. А може би той я чакаше в салона. Страх и надежда я изпълниха. „Дано не е сърдит, молеше се тя. Дано не ме отблъсне. Господи, помогни му да разбере и да приеме онова, което съм сторила. Моля те, нека погледне на нещата като мен.“
— Мис Ейвъри, брат ви остави нещо за вас — съобщи й администраторът.
Брат? Това означаваше, че Стив Кар не е от Форт Смит, защото иначе подобна лъжа бе немислимо да мине.
— Какво точно?
Служителят й подаде един плик.
— Даде ми това за вас, преди да замине.
Джини го изгледа.
— Да замине ли? Кога?
— Снощи, мис Ейвъри — отговори той, без да скрива изненадата си.
— Мислех, че трябва да тръгне тази сутрин. Предполагам, че не е могъл да изчака или просто аз не съм го разбрала — каза тя, за да скрие болката си.
— Той съобщи, че ще останете при нас известно време. Наред ли е всичко?
Думите му малко я поуспокоиха и тя се надяваше писмото да казва същото.
— Да, чувствам се чудесно. Благодаря ви.
