Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
— Разбира се, разбира се! Кой друг да го научи, ако не аз! — заяви Болдърстън. — Затуй ей сегичка ще ви целуна, миличка стопанке! А на вас, бъчварю, ще ви пожелая успех на новото място. Смело въртете чука: знаете вече какво са сторили за вас и какво още могат да сторят приятелите ви. Аз се престорих, че никак не се сещам. Искаше ми се да разбера от какво тесто сте замесен. Е, хубаво, доволен съм — издържахте проверката!
И Кейлъб е истинско достойнство целуна двете жени и в знак на покровителството си снизходително допусна ръката му да бъде здравата раздрусана от коравата мазолеста лапа на бъчваря. После, след като вече разполагаше с изчерпателни и съвсем задоволителни за него сведения, Кейлъб — това се разбира от само себе си — без колебания прие поканата за тържествения обяд, на който освен него бяха поканени не само всички нотабили от Улфс Хоуп, но и заклетият враг на мистър Болдърстън — просбописецът мистър Дингуол. Старият слуга, то се знае, беше най-желаният и най-почетен гост на угощението; той така убедително разказваше на отбраната компания колко влиятелен е пред своя господар, господарят му — пред лорд-пазителя, лорд-пазителят — пред Тайния съвет, а пък Съветът — пред краля, че като се разотиваха (това беше чак по петляно време), гостите на бъчваря вече се виждаха назначени на най-примамливите длъжности в държавата благодарение на усилията на техния приятел и покровител мистър Кейлъб Болдърстън. В течение на тази вечер хитрият старец успя не само да си възвърне бившето влияние, с което бе се ползувал като доверено лице на могъщите барони Рейвънсууд, но и се издигна още повече в очите на жителите на Улфс Хоуп. Дори самият просбописец — такава е неутолимата жажда за почести — не можа да устои на съблазънта и издебнал удобен момент, отведе Кейлъб в един далечен ъгъл, за да поговорят, разбира се, с нужното прискърбие за лошото здравословно състояние на секретаря на шерифа.
— Прекрасен човек, безценен е той, мистър Кейлъб! Но много е дебел. А всички сме тленни същества. Днес сме тук, утре вече ни няма… Когато този клетник предаде богу дух, ще трябва да му се намери заместник… И ако ми помогнете да получа неговото място, ще ви се отблагодаря. Подаръче ще ви направя… да речем, чифт ръкавици, здраво натъпкани със златни нобли, а? Знаете ли, приятелю, човек трябва да се грижи и за себе си… А бихме намерили и начин мирно да приключим спора между тези селяци от Улфс Хоуп и мастър Рейвънсууд, тоест бих искал да кажа лорд Рейвънсууд, бог да го благослови!
Кейлъб само се усмихна в отговор, стисна приятелски ръката на просбописеца и побърза да си тръгне, за да избегне обвързването с каквито и да било обещания.
— Боже опази! Ама че глупаци! — възкликна Кейлъб, щом се озова на улицата и най-сетне имаше възможност да се отдаде на воля на изпълнилото го тържество. — Приличат ми на чайките и олушите, дето летят над нас, ама и от тях са десет пъти по-глупави! Да бях самият аз върховен комисар, и тогаз едва ли щяха толкоз да ми се подмазват. Но трябва да призная, че аз също им се подмазах мъничко. Ама просбописецът надмина всички! Ха-ха-ха! О-хо-хо! Да, прости ме, боже, трябваше да доживея до бели коси, та да преметна тоя шмекер и хитрец. Секретар на шерифа! Много добре! Аз с тоя негодник имам стари сметки за уреждане и сега той хубаво ще ми плати. Ще го накарам на пета да се върти пред мене, щом си мисли, че аз мога да му дам мястото, което иска. А за това място той няма никаква надежда. И дано господарят ми натрупа ум и разум и разбере как трябва да се живее на тоя свят. Но чини ми се, той няма никога да разбере туй нещо.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА