Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Но какво е значението на легендите за тайните камери?
От херметическите писания научаваме, че Бог Тот владеел тайните на небето и ги е записал в свещени книги, които както изглежда погребал на Земята в някакво «тайно помещение», за да ги търсят бъдещите поколения. Тайното скривалище обаче било толкова добре замислено, че само истински достойните били в състояние да го открият. В книгата си «Звездната порта на пирамидите» разгледах подробно този въпрос и посочих три архитектонични особености в тунелите на Голямата пирамида, където е възможно да се намират още три други камери. Броят на всичко седемте камери се подкрепя не само от швейцарския египтолог Ерик Хорнунг, но и от египетската книга «Sjpw», както и от един надпис за Тот от Гебелен. През 1907 г. американският археолог Луис П. МакКарти вече каза, че е убеден в съществуването на поне три неоткрити камери в Голямата пирамида. Съгласно неговите проучвания те се намират на 75., 100. и 120. каменно ниво. МакКарти освен това е и първият западен философ, който е на мнение, че от североизточния ъгъл на Голямата пирамида започва подземен тунел, който води до сфинкса. Френският строителен инженер професор Жан Каризе наистина успя през 1996 г. да докаже това чрез своите сеизмологични изследвания, но и това откритие се премълчава от египтолозите. Но защо?
Може би защото в действителност пирамидите приютяват в себе си една смъртоносна тайна, която има връзка с тайните камери.
Още преди 25 години австралийският строителен инженер Робърд Балард предложи своята абсолютно нова теория, че цялата архитектурна композиция от пирамиди в Гиза е построена върху множество катакомби и че освен още камери под земята имало и безброй галерии. Тази теория напълно се подкрепя от пирамидите в езерото Мориси (Moerissee), които разполагат с обширни жилища за жреците и стражите на пирамидите в множество подземни етажи. Както се уверихме и местността около сфинкса е прорязана от подземни тунели и съответно потвърждава теорията на Балард.
По-нататък австралиецът размишлява, че голяма част от варовиковите блокове, необходими за строежа на пирамидите в Гиза, биха могли да са дошли от тези катакомби. В тази връзка Балард предлага на платото Гиза да се инсталира мощна сонда, която да извърши опитни пробиви на дълбочина 70–100 метра. Предложението се основава на убеждението му, че подобни сондажи ще потвърдят «наличието на подземен град». Освен това ще се локализират и прилежащите съединителни шахти на пирамидите, които жреците и надзирателите използвали. Докато в очите на външностоящия зрител пирамидите биха създали впечатлението no-скоро за внимателно запечатани гробници, Балард допуска, че целта на херметическото затваряне е да спусне воал на тайнственост върху вътрешните помещения и скривалищата. Никой не забелязвал как те пресичали вътрешността на постройката по подземния тунел и после по пътища, известни единствено на самите тях, се изкачвали до самия връх на пирамидата,
Какво наистина премълчават египтолозите?
От февруари 1998 г. до юли 1999 г. служителите на Египетското управление по антично наследство затвориха Голямата пирамида в Гиза за каквито и да било посетители. Уж се провеждала реставрационна дейност по отстраняване на солните отлагания, причинени от влагата и дъха на посетителите. После трябвало да се обезопасят около 300 пукнатини по стените на Голямата галерия, а след това на базата на френски технологии да се инсталира нова вентилационна система, както и нова осветителна система.
В действителност обаче бяха открити още нови, неизвестни досега помещения и по официален път всичко беше нагласено така, че тези открития впоследствие да бъдат потулени. Дори д-р Захи Хауас потвърди тези открития и докато течеше реставрационната дейност през септември 1998 заяви:
«Камерата на царя, както и едно „друго помещение“ първо ще бъдат приведени в изправност и след това ще бъдат отворени за туристи«.
Що за «друго помещение» е това?
Най-значимата находка на 90-те години беше преграждащият камък, открит чрез Upuaut-робота на мюнхенския инженер Рудолф Гантенбринк в южната шахта на Камерата на царя в Голямата пирамида. Гантенбринк успя да докаже, че южната шахта води под ъгъл 40 градуса 60 метра във вътрешността на пирамидата и следователно е доста по-дълга, отколкото се предполагаше. В допълнение на края на шахтата той откри досега непозната за археологията структура — нещо като «преграда с меден обков». Професор Щаделман идентифицира обкова на йероглифи, които можело да се интерпретират като «Слънчевия чадър на царя» или «Силния жезъл на царя».