Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Тази доминираща фантазия у египтолога направо пленява и оставя без дъх. От въпросния блокиращ камък до външната страна на пирамидата всъщност има 17 метра, където би могло да има още тайни помещения. Това обаче, смятат изследователите, би било прекалено фантастично!
Рудолф Гантенбринк винаги може да съобщи за безброй кухи пространства в рамките на Голямата пирамида, които според него обаче са резултат от недостатъците при строежа и не представляват специално създадени помещения. При проведените от мен проучвания през 1997 г. аз също успях да разгледам едно подобно на камера помещение, което се намира в северната част над Голямата галерия и за чието съществуване не може да се намери и ред в специализираната литература!
Една втора, също толкова слабо разглеждана теории беше представена през 1994 г. от белгиеца Робер Вовал и британеца Ейдриан Гилберт в книгата им «Загадката Орион». В нея двамата непрофесионалисти предлагат обяснение за възникването на пирамидите в Гиза. Те посочват, че трите пирамиди в Гиза отразяват трите звезди в съзвездието Орион и че космическият образ на Орион с допълва и от други египетски пирамиди. В това авторите виждат отразения образ на Озирис.
Третата теория е резултат от моята работа, която обаче едва ли щеше да възникне, ако не бяха предходните проучвания на споменатите по-горе изследователи. Аз твърдя, че вярата на древните египтяни в отвъдното се опира на някаква отминала космическа одисея, която за по-новите поколения е останала абсолютно неразбрана и грешно интерпретирана. Написаното в египетските книги за подземния свят, а и текстовете от пирамидите, добиват смисъл едва тогава, когато преданията бъдат проектирани върху скритите пътища на космоса. Изходната точка в тази теория започва от Слънчевата система Сириус и завършва на нашата Земя, а може би е обратното. Защото макар в културата на древните египтяни Слънцето да играе очевидна роля, тази цивилизация по странен начин получава своите импулси единствено от звездите. При това пирамидата е била подходящият символ за едно общество, чието духовенство е посвещавало само отделни хора в знанията за космоса. Познанието за звездите, за разлика от звездобройството, е било запазено за истинските учени. Освен това древното знание на египтяните се е стремяло да обхване всичко чак до звездите като символ за границата на видимото. Ето защо всяко действие от страна на древните жреци има световно и космическо значение. В египетския начин на мислене всъщност нищо не е било оставено на случайността или произвола. Всяко нещо е имало смисъл и значение! Затова е било и усилието предопределената цел да бъде пазена в тайна от идващите поколения.
Но защо всичко е било толкова тайно? Може би и тук една забранена находка от 40-те години би ни помогнала с отговора.
Американският египтолог професор Джеймс Хенри Брестъд (1865–1935), който първоначално искал да стане свещеник, осъзнава през 1891 г. своята слабост към египтологията. Само година по-късно той заминава за Берлин, за да следва при известния германски филолог професор Адолф Ерман. След това започва кариерата му на учен, един от най-реномираните между египтолозите, при което успешната кариера на американеца станала възможна единствено с финансовата подкрепа на Дж. Д. Рокфелер младши. Рокфелер младши и Брестъд всъщност поддържали приятелски взаимоотношения. Благодарение на едно щедро дарение от страна на Рокфелер през 1924 г. в САЩ става факт първата катедра по египтология. С допълнителната финансова помощ на Рокфелер Брестъд успява да превърне Oriental Institute of Chicago в един от водещите факултети на Новия свят.
Но кой или какво е накарало Рокфелер младши да забележи Брестъд?
Интересът към египтологията възниква у Брестъд още на четиринадесет годишна възраст по време на професионалното му обучение за аптекар. През август 1881 г. той се запознава с някой си Едуин Смит, който е член на масонска ложа и той разказва на младия помощник за нея. Това е същият Едуин Смит, който през 1869 г. успява да се сдобие с един от най-известните медицински папируси на Египет, преведен през 1930 г. година от младия аптекарски помощник, вече в ролята на известен египтолог. Възможно е и тесният контакт на Брестъд с Рокфелер да се дължи на активната масонска дейност на последния. Но и британски изследователи, като например У. М. Флиндърс Петри и неговият баща Уилям, са членове на този братски съюз. Самият полковник Р. У. Хауърд Вайс и неговият изследователски екип са били масони. Списъкът може да бъде разширен към Германия, а и към Франция и може да бъде попълван до 2001 година, от който обаче предимно от основания свързани с обема, ще се откажа. Накъде обаче водят следите на Брестъд? През лятото на 1906 г. в Лондон се срещат У. М. Ф. Петри и по онова време 40 годишният Джеймс Х. Брестъд. Дали и тази среща е била свързана с общата среща на британската масонска ложа, днес вече не е възможно да се твърди категорично. Във всеки случай Брестъд е бил придружаван от един млад мъж; на име Джон Ора Кинеман (1877–1961), който също така се запознава с У. М. Ф. Петри. Тези срещи, осъществили се още преди Първата световна война до 1995 г. тънат в неизвестност. У. М. Флиндърс Петри и Джеймс Х. Брестъд еволюират до мастити египтолози и оттогава насам те определиха картината на научната догма.