Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
«Трябва да се разглежда като катастрофална теорията, че Хнум-Хуфу било идентично на Хуфу«.
Източно от Голямата пирамида, пред по-малките, т. нар. пирамиди на цариците, в пет двойни редици лежат двойните мастаби на синовете и внуците на цар Хеопс. В първата редица се намират мастабите на принцовете «Ка-Ваб» и «Хаеф-Хофу». Последният принц по мнението на египтолозите става цар Хефрен или Суфис II («Хафра»), който уж издигнал втората по големина пирамида. Но може би цар Хефрен никога не е притежавал царската власт, която му се приписва от страна на представителите на научното съсловие. Защото в неговия действителен гроб G 7130–40 — за разлика от пирамидата на Хефрен — всички стени са украсени с барелефи. Така на източната стена на главната зала са изобразени три регистъра с приносители на жертви в памет на починалия. Тук-там принц Хефрен е изобразен заедно с майка си и дъщеря си, които протягат към него лотосово цвете. Тези изображения са своеобразни и странно защо, но напълно отсъстват във вътрешните помещения на пирамидите в Гиза.
Учудващото е, че след като Хефрен на практика притежава огромна пирамида, защо изобщо се нуждае от излишен гроб-мастаба! Единственото интересно нещо от гроба-мастаба за мен е, че при египетското име на Хефрен е спазена «титлата Хуфу».
Но имало ли е наистина много Хуфу?
Тази за повечето египтолози все още провокираща идея на практика се подкрепя от една пирамида в Лишт. Високата 55 метра пирамида (84 метра дължина на основата) се намира от едната страна на хълма Шейх-Абд-алКвърма южно от Дейр ел-Бахари. Въпреки че години наред експертите имаха проблеми с класификацията на тази пирамида, египтоложката д-р Доротея Арнолд успя през 1998 г. да идентифицира строителя на тази пирамида с един цар от XII династия (1991–1848 г. пр. Хр.) — Аменемхет I (1991–1975 г. пр. Хр.). Тази местност на пирамидата древните египтяни наричали «ити тауи» («Хващащата двете държави») и е интересна с това, че тук също съществува един релеф с картуш на «Хуфу». Но египтолози като професор Марк Ленър имат готов отговор:
«Сигурно релефът е дошъл от погребалния храм на Хеопс в Гиза«.
Както дотук можахме да видим, в рамките на Първата династия традицията Хуфу изглежда вече е била дълбоко вкоренена. Моето мнение е, че «титлата Хуфу» би могла дори да изразява «божественото творение», което символизират и пирамидите с троичността Хор/Изида/Озирис.
Освен това цар Аменемхет I не е толкова маловажен за египетската история, а възпитан в традициите цар, който се грижел за древните ценности. Той не само е основоположник на XII династия, но възобновява и разпространява Бог Ра в религията Амон. Тъй като през този период в Египет се ширели чуждите Богове на съседните страни, които дори били толерираше от местното население, цар Аменемхет I създава едно песимистично учение, което предава на сина си Сезострис I. И днес дори се вижда, че стилът на неговата пирамида, според мен, е изкопиран от пирамидите в Гиза.
От основната шахта към гробищната камера става напълно ясно, че преди 3990 години Аменемхет I не е знаел всичко за пирамидите в Гиза, а само е познавал долната част от конструкцията на Голямата пирамида, така че за своята сграда той е използвал единствено модела на долния участък със «скалната камера». Интересното е обаче, че предполагаемата гробищна камера се намира под равнището на подпочвените води и досега това е възпрепятствало египтолозите да проникнат в нея.
Дали там не дреме някаква древна тайна от времето, когато Египет все още е бия управляван от Богове?
Във връзка с това д-р Захи Хауас заявява:
«Много хора вярват, че би трябвало някаква значима култура да предхожда по време сега известните ни египетски династии. В Гиза обаче не бяха намерени никакви находки, нито отделни предмети или парчета от предмети, които да ни навеждат към извода за някаква изчезнала високоразвита цивилизация«.
Наистина ли не са?
В Papyrus Abusir се говори за някаква важна част от пирамидален комплекс, която в древните текстове е наречена «Ра-Ше» («Ra-Sche»). Професор Щаделман интерпретира понятието напълно неразбрано като «царска територия» и за подкрепа прибягва към понятието «sche en per a’aa», което преведено означава «възвишението с енергията на високата къща». Под това трябва да се разбира някаква форма на енергия, която при всички положения има божествен, а не царски произход. Други надписи обаче я споменават винаги във връзка с «планиране», «измерване» и «отваряне» на «Ше» и то с описателни имена като «трона на Боговете», «Ковчега на Боговете» или «Дойката на Боговете».