Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Френският строителен инженер професор Жан Керисел успя да посочи освен подлезът между сфинкса и пирамидата, дълъг 700 метра, и още една аномалия в постройката:
«Под пода на слизащия тунел ние открихме една строителна особеност, която би могла да представлява тунел, ориентиран на югоизток-северозапад, чиито таван се намира на такава дълбочина, която слизащият тунел би достигнал, ако беше по-дълъг«.
Това обаче съвсем не било всичко! На западната страна на слизащия тунел, на около шест метра преди входа към незавършената камера, минава друга вертикална шахта с напречен разрез 1,20 х 1,40 метра под ъгъл от 30 градуса надолу.
Преди египетските власти през юли 1999 г. да предоставят достъп на ограничен брой туристи до Хеопсовата пирамида, там се работеше в секретност. До средата на март 1998 г. на западната страна на постройката имаше голямо бяло платнище, с което пирамидата беше покрита. Казват, че уж ремонтирали пукнатините, които били резултат още от взривовете на Вайс.
Защо тогава в района на пирамидата, абсолютно бяха забранени фотографските снимки?
При това западната страна на пирамидата изобщо не е тази, която е била взривена през 1837 г. от хората на Вайс търсещи откриването на евентуален вход, а напротив — южната!
Доколкото ми е известно в работата освен сътрудниците на SRI участвала и NASA. Освен това в екипа участваше и една японска делегация от университета в Уаседа, както и археолози и техници на Френската академия. Германия също беше представена от членове на университета в Саарбрюкен, на които бяха поверени дейностите по пирамидата и сфинкса. При работата в пирамидата многократно бяха изнасяни тонове камънаци от вътрешността на постройката, които бяха откарвани от множество тежкотоварни камиони с тегло 3500 кг. В допълнение египетските учени вкараха в пирамидите две хидравлични помпи, чиято цел не беше обяснена по никакъв начин.
В един разговор между Рудолф Гантенбринк и д-р Захи Хауас, проведен през март 1998 г., ставало дума за всички тези странни процеси. Както ми разказа Рудолф Гантенбринк, според официалното египетско становище естествено нямало нищо, което да можело да се нарече «особено». Хауас му обяснил, че камънака дошъл от разчистванията на въздушните камери в Камерата на царя и че помпите били, за да създават високо налягане, с което отстранявали графитите на неразумните туристи от стените на камерите. Дори и хващащото рамо на фирмата Amtex не било необходимо за работата по сфинкса, а било използвано при проучванията на шахтите в пирамидата. Били заснети дори видеофилми, които обаче засега не можели да бъдат предоставени на Гантенбринк.
Но във всичко това няма никакъв смисъл! Хауас вече знаеше, благодарение на проучванията на Гантенбринк, че шахтите са много по-дълги в сравнение с участъците, които биха могли да се достигнат с дългото само девет метра хващащо рамо на Amtex. Рудолф Гантенбринк може и да се е убедил от приказките на Хауас — аз обаче не!
Значи ли, че всичко е станало по този начин?
Между 1946 г. и 1990 г. в рудните територии на източна Тюрингия работеше съветско-германското Акционерно дружество Бисмут, уж, за да търси единствено тежкия метал бисмут. През тези 44 години в планината бяха прокопани множество километрични тунели, както и шахти, дълбоки стотици метри. Но името на това акционерно дружество беше само камуфлаж:, защото реално то не търсеше бисмут, а вместо това разкриваше уранови находища, например с тубернит, за съветската атомна програма. Така фирмата от ГДР Бисмут за четиридесет години се издигна до третата по големина фирма-производителка на уран в света. Всичко това стана известно едва когато след обединението на Германия акционерното дружество беше закрито през 1991 г. Също така стана ясно, че под земята е останало голямо количество уранова луга с отровни, радиоактивни седименти, които сега застрашават подпочвените води на източна Тюрингия.