Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Възможно ли е папирусите да съдържат забранени указания за реалната цел на пирамидите?
За тези папируси професор Гардинър пише:
«Те се нуждаят от задълбочено проучване, за да могат трудно разбираемите ръкописи да бъдат разчетени и за да се определи ясно тяхното съдържание«.
Какво ли трябва да означава всичко това?
Когато изследователите на пирамидите Джон С. Пиринг и Ричард У. Х. Вайс през 1839 г. разучаваха т. нар. «Пречупената пирамида» на Сенофру (2505–2478 г. пр. Хр.) в Дашур, те наблюдавали едно необичайно явление. Работниците, които разчиствали входовете от руините, получили много висока температура и остра кислородна недостатъчност — когато от тунелите внезапно духнал студен вятър. Два дена вятърът духал толкова силно, че работниците с голямо усилие опазвали лампите си да не изгаснат. След това вятърът престанал отново така внезапно и до днес никой не е обяснил загадъчната случка.
Пречупената пирамида — за разлика от останалите разполага не само с един, а с два входа. От север един дълъг, наклонен коридор води до тясна пред-камера с издаден таван. После височината на северния вход, в който Р. У. Х. Вайс се оказва с помощта на египетските си помощници, е 11,80 метра и води надолу под наклон 25,24 градуса, където след около 80 метра се стига до пред-камерата. Без обяснима причина пасажът се спуска на дълбочина 20 метра, където се появяват несъмнено обработвани гранитни плочи. След двадесет метра краят не се вижда и никой египтолог не знае какво трябва да означава това. Но това състояние на нещата не ги интересува особено. След като отдалеченият на 67 метра втори западен вход (висок 33 метра), също пресича основната камера, съвременните египтолози бързо успяха да намерят обяснение за преживяното от Вайс явление:
«След като Вайс накарал да бъдат разчистени камънака и отломките, се появило течение, идващо от западния вход«.
Защо обаче то е престанало едва след два дена и повече изобщо не се е повторило? Според мен отговорът се крие в архитектурата на вече споменатата пред-камера. Защото в част V на «Хитата» арабските хронисти ни информират, че определени пирамиди в Египет се свързват помежду си с подземни тунели, които се намират на 50 метра под нивото на пирамидите, и там трябва да се намират мистериозните «Порти на пирамидите». Както видяхме от предходната глава, и районът около сфинкса потвърждава този род предания.
А какво казват нашите египтолози?
Те най-малкото са убедени, че целта на вътрешните тунели на Голямата пирамида била единствено транспортирането на ковчега на починалия фараон до неговия саркофаг в гробищната камера и осигуряването на изход от пирамидата след погребението. Естествено те допускат и подозрението, че многото различни тунели би трябвало да объркват евентуалните крадци на гробове. При това египтолозите често пъти обясняват издигането на такава грамадна постройка, която още през класическия период е била смятана за «едно от седемте чудеса на света», единствено с намерението да бъде предпазен гроба на умрелия фараон от разбойнически посегателства. Особеното само е, че точно това изискване не се потвърждава от нито една египетска пирамида, включително и от тази на Хеопс.
Този факт не ме учудва особено, защото аз мисля, че египетските пирамиди никога не са били планирани за гробници. Затова нито в двете пирамиди в Дашур, приписвани на цар Сенофру, нито в Мейдум, египтолозите откриват и най-малката следа от саркофаг. Така ваната на саркофага в Голямата пирамида в Гиза в т. нар. Камера на царя би трябвало вече да е била внесена, преди камерата да е била облицована с девет плоски, 45-тонни гранитни плочи. Защото тя не е била транспортирана през изкачващия се тунел, тъй като е по-широка с няколко сантиметра, и следователно изобщо не би могла да бъде пренесена през тунелите.
Но и категоризирането на новата пирамида на Микерин заплита египтолозите във все по-объркани противоречия. През пролетта на 1998 г. стана известно откриването на една нова 54 метрова пирамида в Гиза. Тя се намира югоизточно от известната на всички пирамида на Микерин и едва сега се проучва. При това тази постройка е регистрирана още през 19. век от У. М. Ф. Петри и единствено заради трудната й категоризация от страна на експертите повече не беше вземана под внимание. Но през 1999 г. избухнаха ожесточени спорове между египтолозите, вследствие на което бяха формулирани различни гледни точки за категоризацията й, и беше определено името на царя, който да бъде вписан в учебниците. Някои от египтолозите я смятат за гробница на една от съпругите на Микерин, а други смятат, че фараонът още от началото е построил две пирамиди, от които едната служила за гробница, а другата — за кенотаф. Доктор Хауас естествено взе думата по отношение и на тази теория: