Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Откъде обаче идва мистериозното понятие и за кое тайнствено място става дума? Професор Марк Ленър счита, че:
«Ра-Ше е свързващото звено между света на Мъртвите и света на живите, при което градът на пирамидите и сакралната територия се свързват със свещената земя. Следователно Ра-Ше е входът или вратата към цялостния комплекс в долината — храмове, пристанища, канали и пирамидния град. Следователно в Гиза някъде в дълбоката пустиня между долината на Нил и високото плато на пирамидите би трябвало да се намира някакъв град от пирамиди«.
Какво трябва да означава това?
Когато между 1891 и 1901 г. разкопки на Германското ориенталистко дружество под опитното ръководство на швейцарския архитект Лудвиг Борхард проучваше едно дълго време известно под името «Пирамидата в Рига» възвишение край Абу Гураб, под нея беше намерен един голям храм на Слънцето, който по неясни причини се смята за имитация на храма на Ра-Атум в Хелиопол. Цялостната композиция в основата си напомня нормален пирамидален комплекс с храм. Тя разполага с водеща към възвишението алея и с постройка, намираща се на самото възвишение, имитираща позиция на пирамида. Разликата е единствено в това, че върху един квадратен постамент се намира един невисок четвъртит обелиск във формата на подкастрена пирамида. Тази форма на обелиска напомня на един много древен, наречен «Бен Бен» предмет от Хелиопол, чието означение според професор А. Х. Гардинър етимологично може да се преведе като «излъчващия». Според Гардинър този йероглифен знак обаче не символизира непременно лъчите на Слънцето, а «лъчите без връзката на Слънцето».
За шест царе от общо деветте на V династия се знае, че са строили такъв вид светилища, при което всяко е носело отделно име — като «За радост на Ра», «Полето на Ра» или «Хоризонта на Ра». Но единствено две от тези светилища до сега наистина са могли да бъдат локализирани: това на цар Усеркаф (2348–2340 г. пр. Хр.), което след смъртта на Борхард беше разкопано от ученика му Хайнрих Рике, и това на цар Ниусерра (2282–2271 г. пр. Хр.), което самият Борхард проучва основно.
Разкритието на тези забележителни постройки доведе до разгорещени дискусии между египтолозите. Всъщност не е много ясно защо един египетски цар след всички други ще издига едно такова светилище с почти същата големина и допълнително още една пирамида само за да даде израз на своето синовно отношение към Бога на Слънцето Ра. Тогава какви са били намеренията му? Проучването на «храма на Слънцето» на Ниусерра довежда Борхард до систематични разкрития на пирамиди от V династия, които са разположени начесто една до друга при Абусир, на около два километра на юг.
И в пирамидата на цар Сахуре (2340–2328 г. пр. Хр.) беше направено едно необичайно откритие: от тази пирамидална постройка излиза около 300 метра дълъг отводнителен меден канал, водещ по цялата алея надолу. Куриозното е, че тази медна тръба, напомняща затворен улук, е била използвана не да влива, а да отводнява някаква все още неопределена течност.
Но с каква цел?
Вътрешното изграждане на тази пирамида също е необичайно: стените на гробищната камера и преддверието са покрити с най-древните религиозни текстове на Египет от времето на фараоните. Тези изписани в хоризонтални редици текстове съдържат разгледаните в Глава 3 извадки от афоризмите за отвъдното. Наричат ги — не защото бяха намерени само тук, а и в пирамидите на четирите царя от VI династия, както и на други места — текстовете от пирамидите.
В пирамидата на цар Унас (2235–2205 г. пр. Хр.) освен това могат да се видят изображения, в които работници вършат занаятчийските си дейности. Най-забележителното и най-трудното за обяснение обаче са изображенията на изтощени работници, които трябва да са умрели от «излъчваща божествена сила». Египтолозите говорят за бедствията на глад които по онова време трябва да са царели, и с опитите си за интерпретация напомнят за историята на Седемте мъдреци.
Тези изображения ли са причината, поради, която пирамидата на Унас беше затворена за посетители?
Още през 1983 г. на бял свят излязоха голям брой днес все още необнародвани фрагменти от папируси, които произхождат от V династия. Между папирусите освен това съществуват документи за ежедневните плащания, давани на висшите жреци и на «междинните същества», които египтолозите превеждат като «пророци». Когато обаче днес говорим за «междинни същества», мислим за «ангела пазител» на божиите войски от Стария завет.