Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Дори и след смъртта на археолога Джон О. Кинеман, ако погледнем назад, също ще забележим неговата успешна кариера. Като вицепрезидент на Society of the Apocrypha и на Victoria Institute of Archaelogists той би могъл да възхити доста хора. Освен това той е бил редактор на пет различни специализирани издания, както и главен редактор на реномираните American Antiguarien и на Oriental Journal. Малко преди смъртта си Дж. О. Кинеман основава дори фондация на име Kinnaman Foundation for Biblical and Archaeological Research, ръководена днес от Албърт Дж. МакДоналд. Като директор на фондацията американецът Стивън Мелер от 1994 г. се грижи за наследството на Кинеман. При инвентаризация на имуществото Мелер попада на голямо количество скици и доклади от изследователските експедиции на археолога, ходил впрочем до Египет. От 1929 г. Кинеман посещава осем пъти Египет и освен това шест пъти се е срещал с У. М. Ф. Петри, както и два пъти с Дж. Х. Брестъд. Това естествено не предизвикало някакви подозрения, докато не се появила една магнетофонна лента на Дж. О. Кинеман със запис на някакво съвещание. Това съвещание се оказало запис (по-скоро инцидентен) на една среща на масонската ложа на северна Калифорния през 1955 г., на която Кинеман изнася доклад. Съдържанието й говори за изключителни открития, които Кинеман заявява че е направил заедно с У. М. Ф. Петри през пролетта на 1938 г. в Голямата пирамида:
«В пирамидата съществуват доказателства, които са на 45000 години«.
Кинеман и Петри освен това разпечатали едно помещение в Голямата пирамида, известно още от 1925 г., чието съдържание накарало изследователите да помълчат доста време. Това помещение граничи с две други камери, които отвеждат в южна посока. В тях трябва да е имало планини от пергаментови свитъци с непозната писменост, както и непозната техника, «…непринадлежаща на този свят». Двамата изследователи имали възможността да влязат още четири пъти в камерите, преди У. М. Ф. Петри да почине.
Трябва ли наистина да приемаме сериозно тази информация?
По принцип това звучи не само съмнително, но и напомня за филм на Роланд Емерих. Защото освен пергаментовите свитъци в камерите трябва да е имало антигравитационни машини, които истинските строители на пирамидата трябва да са оставили на съхранение. На въпроса защо тогава във връзка с това сензационно разкритие няма публикувано нищо, отговаря Кинеман, който подобно на Петри, стига до убеждението, че човечеството все още не било готово за подобен род технология:
«Ние положихме клетва, да не съобщаваме нищо докато сме живи«.
За съжаление днес не е много ясно дали и професор Джеймс Х. Брестъд е посветен в това откритие. Във връзка с това, завършвайки проучванията си през 1997 г., Стивън Мелер изглежда малко объркан:
«Странно е, че в записките на Флиндърс Петри не може да се открие нито едно указание за срещите му с Кинеман. Индиректна връзка обаче съществува: по едно и също време те принадлежат на една и съща масонска ложа«.
Ако Джон О’Кинеман не беше постигнал толкова много през живота си, човек би могъл да го заподозре, че разказва за мечтите си.
Но така съвременните експерти — без да са проучили добре всичко — упрекват археолога в «старческа деменция», без никой повече да вземе насериозно този странен доклад и да го проучи.
Какво става тук? Или точно на това място, както в случая с Гантенбринк, абсолютно случайно беше разкрита още една част от Забранената египтология?
При проведените през 1993 г. от мюнхенския инженер Рудолф Гантенбринк проучвания на Голямата пирамида в южната шахта на царската камера беше открит преграждащ камък покрит с меден обков. Но въпреки че самото откритие трябваше да коригира валидните до момента теории за съществуването на една задънена, водеща само шест метра в тялото на пирамидата шахта, д-р Хауас като отговорен директор на Гиза каза пред международната преса: