Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
«Моето мнение е, че тук става дума за чиста култова пирамида, в която царят сменял одеждите си и поставял задължителната емблема, която трябвало да носи по време на ритуалните церемонии«.
Направо потресаващо! Значи в Гиза има пирамида, която не е била издигната за гробница — както принципно от страна на египтолозите винаги се е твърдяло, а за «гардероб на фараона»! Може би и строежът е бил спонсориран от един египетски жрец на име Карл Лагерфелд?! Така значи работят днешните египтолози, когато развиват своите революционни теории… — Сами преценете дали подобни твърдения са правдоподобни!
Но каква тогава е целта на пирамидите?
В Глава 2, 2а на своето произведение «География» гръцкият историк и географ Страбон (63 г. пр. Хр. — 30 г. сл. Хр.) ни съобщава за посещението си през 24 година пр. Хр. на пирамидите в Гиза. От този текст разбираме, че при пребиваването си той се озовал пред един официален вход от северната страна на Голямата пирамида. Той се състоял от една обръщаща се каменна плоча, която можела да бъде отворена, при това обаче толкова прецизно прилепвала към външния зид, че човек едва ли можел да я забележи отвън.
По-нататък Страбон ни информира, че този малък отвор откривал входа за много тесен, нисък и подобен на шахта тунел. След 111 метра този тунел отвеждал до една скална камера, лежаща на 50 метра дълбочина под основата на пирамидата. По никакъв начин обаче не се споменават Голямата галерия или камерите на царя или царицата, които той трябва да е срещнал при влизането си в пирамидата. Или информаторът никога не е прекосявал вътрешността на пирамидата, или по онова време още не е бил известен входа към останалите помещения.
Въпреки че египтолозите подкрепят теорията, че 150 години след смъртта на Хеопс крадците на гробове вече би трябвало да са проникнали в Голямата пирамида, изглежда, че по времето на Страбон неизвестните натрапници никога не са стигали по-далеч от скалната камера. Остава разпечатан единствено тунелът — от горе до долу, известен под името «Шахтата на крадците», който отвежда от камерата до преддверието на Голямата галерия; и както досега той остава неразрешена загадка в цялостното изследване на пирамидите. Дори и реномирани експерти от време на време отново да издигат теорията, че след изпълняването на погребалната церемония и запечатването на пирамидата този тунел осигурявал на жреците и на придружаващите ги лица пътя навън, за мен това обяснение си остава чиста безсмислица.
Според моите изчисления на 12-те лица, придружаващи погребалната церемония, използвайки елементарни медни сечива, при 18 часа работа на ден, щяха да са им необходими повече от осем месеца само за да разпечатат тази шахта.
Но с какво са се изхранвали в продължение на осем месеца? Преди всичко откъде са намирали питейна вода, с която биха оцелели? Къде са пребивавали в тази тъмница и къде са техните отпадъци, от които след хилядолетия няма и следа?
Следователно който и де е изкопал шахтата, трябва да е имал по-различна причина от тази да напусне превърналата се в затвор пирамида. Възможно е едва в по-късен момент, с помощта на все още наличните планове на пирамидата, затворените в пирамидата персони да са преминали през намиращата се пред Камерата на царя («преградения каменен проход») гранитна плоча и от непонятни до момента подбуди да са преградили обратния път. Това е пътят, където д-р Хауас откри нов проход към една до момента неизвестна камера, която искаше да предостави за туристически цели още през лятото на 1999 г. Преди да продължим с този проблем, искам да обърна внимание, че считам сведенията на Страбон най-малкото за доказателство, че преданията за офанзивата по отварянето на пирамидата на арабския халиф Абдалах ал-Мамун от 813 година сл. Хр. не трябва да се категоризират като ориенталски приказки, както твърдят египтолозите. Принципно с това не се накърнява непременно историческото ядро на тези предания, а no-скоро фантастично изглеждащите открития като «нечупливо стъкло», «неръждясващ метал» или «древни небесни карти». Тези и други предмети, следователно, трябва да са били съхранявани в тайните камери на пирамидите, които впрочем могат да бъдат достигнати чрез споменатата вече гранитна плоча.