Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
През това време Корнюде стоеше настрана — напълно чужд на тази работа.
Такова дълбоко внимание бе обладало мисълта на присъствуващите, че те не чуха, когато влезе Лоената топка. Графът прошепна едно леко: „Шт“, което накара всички да вдигнат очи. Тя се беше завърнала от черква.
Изведнъж всички замълчаха и някакво смущение отначало им попречи да й заговорят. Графинята, свикнала повече от другите със салонното лицемерие, я запита:
— Беше ли забавно това кръщение?
Пълната жена, все още развълнувана, разказа всичко — тя описа лицата на хората, самия обред и изгледа на църквата. После добави:
— Тъй хубаво е да се помоли човек понякога!
До започването на обеда обаче дамите се задоволиха да бъдат любезни с нея, за да увеличат доверието й и за да я накарат да се вслуша повече в съветите им.
Щом седнаха на масата, започна пристъпването към целта. Отначало бе подет разговор на обща тема за самопожертвователността. Приведени бяха примери от древността: Юдит и Олоферн, а след тях — без никакво основание впрочем — Лукреция и Секст или Клеопатра, която е карала да минат през леглото й всички вражи пълководци, като ги е довеждала до робска послушност.
След това бе разказана една фантастична история, родила се във въображението на тези невежи милионери: според тая история римлянките са щели да приспят в обятията си Анибал в Капуа, а с него заедно — и неговите военачалници и наемническите му отреди. Споменаха за всички жени, преградили пътя на разни завоеватели, като превърнали телата си в бойно поле, в средство за господство, в оръжие, и победили с героичните си милувки някои отвратителни или омразни същества, като са принесли целомъдрието си в жертва на отмъщението и на предаността.
Говориха дори със заобикалки за оная англичанка, произхождаща от знатно семейство, която се оставила да бъде заразена с една страшна и прилепчива болест, за да я предаде на Наполеон, който бил спасен по чудо вследствие настъпването на внезапна слабост в часа на фаталната среща.
И всичко това бе разказано с приличен и умерен тон, като от време на време в думите им нарочно избликваше известно въодушевление, предназначено да буди чувство за съревнование.
Би могло да се помисли в края на краищата, че единствената роля на жената на тоя свят се състои в една непрекъсната саможертва, едно постоянно отдаване на войнишките прищевки.
Двете калугерки сякаш не чуваха какво се говори, потънали в дълбоки размишления.
Лоената топка не продумваше нищо.
През целия следобед я оставиха да размисли. Но вместо да я наричат „госпожо“, както бяха правили до тоя момент — казваха й просто „госпожице“, без никой да знае защо, като че ли искаха да я накарат да слезе с едно стъпало от висотата на уважението, до което се беше домогнала — да я заставят да почувствува срамното си положение.
Когато поднасяха супата, господин Фоланви отново се появи и повтори думите, които бе казал предишния ден:
— Пруският офицер нареди да се запита госпожица Елизабет Русе дали не е променила решението си.
Лоената топка отговори отсечено:
— Не, господине.
На вечерята коалицията отслабна. Лоазо изрече три злополучни фрази. Всеки се силеше да открие нови примери, но не намираше нищо, когато графинята, без преднамереност може би, като изпитваше смътно нуждата да отдаде почит на религията, зададе въпроси на по-възрастната от калугерките относно някои подвизи из живота на светиите. Мнозина обаче бяха извършили деяния, които на нас биха се сторили престъпления, но църквата лесно опрощава подобни провинения, когато са извършени за славата божия или за благото на ближния.
Това бе мощен довод, от който се възползува графинята. Тогава, било вследствие на едно от ония негласни разбирателства, от ония прикрити угодничества, с които се отличават хората, принадлежащи на църквата, било чисто и просто вследствие на някакво удачно хрумване или на спасителна глупост, по-старата калугерка оказа огромна подкрепа в изпълнението на заговора. Другите мислеха, че е свенлива, а тя се прояви като смела, приказлива и силна жена.
Тая монахиня не бе смущавана от лутаниците на казуистиката; нейното „верую“ бе непоколебимо като железен лост; вярата й не се двоумеше никога — съвестта й нямаше скрупули. Тя намираше за съвсем просто жертвоприношението на Авраам, тъй като тя самата би убила незабавно и баща, и майка по заповед свише. По нейно мнение нищо не би могло да разгневи господа, когато намерението е било похвално.