Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
И цялата нощ в тъмнината на коридора се носеха леки шумове, подобни на шепоти, на стъпки на боси крака, съпроводени от едва доловими скърцания. Всички сигурно заспаха твърде късно, тъй като дълго време тънки ивици светлина се плъзгаха изпод вратите. Шампанското има подобни последици — казват, че то смущава съня.
На следния ден ясното зимно слънце правеше снега ослепителен. Пътническата кола, впрегната най-сетне, чакаше пред вратата. Цял рояк бели гълъби с розови очи с черна точка по средата се перчеха с гъстите си пера и важно се разхождаха между краката на шестте коня; те гледаха да намерят нещо за кълване в димящия конски тор и ровеха в него.
Кочияшът, загърнат в овчата си кожа, бе заел мястото си на колата и пушеше лула, а всички пътници, сияещи, бързо подреждаха провизии за останалата част от пътуването.
Чакаха само Лоената топка. Тя се появи.
Изглеждаше малко смутена, посрамена; боязливо пристъпи към спътниците си, а те с едно общо движение се извърнаха всички — като че ли не бяха я забелязали. Графът с достойнство хвана жена си подръка и я отдалечи от това нечисто съприкосновение.
Пълната жена спря смаяна. Събрала всичкия си кураж, тя се опита да заговори с жената на индустриалеца с едно „добър ден, госпожо“, смирено прошепнато. Но госпожа Каре-Ламадон, като подчерта дръзко своето презрение, едва я поздрави с поглед на оскърбена добродетел.
Всички изглеждаха много заети и се държаха надалече от нея, като че ли тя бе донесла някаква зараза в полите си.
Скоро след това спътниците се спуснаха бързо към колата, където тя дойде последна сама и мълчаливо седна отново на мястото, което заемаше през първата част на пътуването.
Спътниците й сякаш не я виждаха, сякаш не я познаваха, а госпожа Лоазо, която я гледаше с възмущение отдалече, каза полугласно на мъжа си:
— Добре, че не съм до нея.
Тежката кола се раздвижи и пътуването започна отново.
Отначало никой не говореше. Лоената топка не смееше да вдигне очи. Тя се чувствуваше едновременно възмутена от всички свои спътници — и унижена, че бе отстъпила и че бе оставила да бъде осквернена от целувките на тоя прусак, в прегръдките на когото лицемерно я бяха хвърлили.
След малко графинята, като се обърна към госпожа Каре-Ламадон, наруши мъчителното мълчание:
— Вие, струва ми се, познавате госпожа д’Етрел?
— Да, тя е моя приятелка.
— Каква очарователна жена!
— Прелестна! Истинска възвишена натура — много образована и много артистична. Пленително пее и рисува прекрасно.
Индустриалецът разговаряше с графа и сред шума от тракането на стъклата от време на време се отделяше по някоя дума:
— Купон — падеж — премия — в срок.
Лоазо, който бе задигнал старо тесте карти за игра от странноприемницата, станали мазни от петгодишното им прехвърляне по нечистите маси, започна да играе с жена си.
Двете монахини се заловиха с дългите си молитвени броеници, прекръстиха се едновременно и устните им започнаха да се движат все по-бързо, като ускоряваха неясния си шепот, сякаш в някакво молитвено надпреварване. От време на време те целуваха по някой църковен медальон, отново се прекръстваха и пак започваха бързото си и непрекъснато мърморене.
Корнюде размишляваше неподвижен.
След три часа път Лоазо прибра картите си.
— Вече огладняхме — каза той.
Тогава жена му се докопа до един пакет, вързан с връв, отгдето извади парче студено телешко месо. Тя го наряза на хубави тънки резени и двамата започнаха да се хранят.
— Да направим ли и ние същото? — каза графинята.
Предложението й бе прието и тя извади провизиите, приготвени за двете семейства: нейното и семейството Каре-Ламадон. В един продълговат съд, чийто капак бе украсен с образа на заек от фаянс, което даваше указание, че под капака имаше друг, истински заек, превърнат в пастет — беше поставено сочно колбасно изделие, в което бели ивици тлъстина преминаваха в тъмнокафявото месо на дивеча, размесено с други видове ситно накълцано месо. Едно хубаво четвъртито парче сирене „Грюер“, завито във вестник, бе получило върху мазната си повърхност отпечатък от надписа „произшествия“.
Двете калугерки извадиха парче колбас, който миришеше на чесън, а Корнюде, като бръкна с двете си ръце едновременно в широките джобове на палтото си, което му служеше и за носене на провизии, извади от единия джоб четири варени яйца, а от другия — един крайщник. Той обели черупките, хвърли парчетата под краката си в разпиляната по пода на колата слама и захапа едно след друго яйцата, а по голямата му брада падаха парченца светъл жълтък, които сред космите на брадата приличаха на звездички.