Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Лоазо извика:
— Дявол да го вземе! Предлагам шампанско, ако се намери в това заведение.
Госпожа Лоазо се разтревожи, като видя, че господин Фоланви се върна с четири бутилки в ръце.
Внезапно всички бяха станали общителни и с повишено настроение. Някаква игрива веселост изпълваше сърцата им. Графът сякаш едва сега забеляза, че госпожа Каре-Ламадон е очарователна, а индустриалецът отрупа графинята с комплименти.
Разговорът стана оживен, весел, изпъстрен с духовитости.
Изведнъж Лоазо, с твърде разтревожено лице и като вдигна нагоре ръце, изрева:
— Тихо!
Всички млъкнаха изненадани, почти уплашени. Той наостри уши и прошепна: „Шт!“, като приближи двете си ръце към устата, издигна очи към потона, вслуша се пак и отново придобил естествения си глас, каза:
— Успокойте се, всичко е наред.
Другите не можаха изведнъж да разберат, но скоро по лицата им се появи усмивка.
След четвърт час той отново започна същата шега, която повтори няколко пъти през вечерта: като че ли се обръщаше към някого в по-горния етаж и като че ли му даваше двусмислени съвети, почерпани от неговите остроумия на търговски пътник. От време на време той добиваше тъжно изражение, за да каже с въздишка: „Бедното момиче!“
Или прецеждаше през зъби с яростно изражение на лицето:
— Мръсен прусак!
А когато вече другите преставаха да мислят за това, той извикваше по няколко пъти с развълнуван глас:
— Стига! Стига!
И добавяше, като че ли говореше сам на себе си:
— Дано я видим пак — дано не я умори тоя негодник!
Макар че тези шеги бяха съвсем безвкусни, те забавляваха и не дразнеха никого, тъй като възмущението, както и всичко друго зависи от обстановката, в която се намираме, а сред присъствуващите се бе създало настроение на волности и разпуснатост.
По време на десерта и жените започнаха да правят духовити, но сдържани намеци. Погледите бяха светнали: всички бяха пили много. Графът, който запазваше своето привидно величие, си разрешаваше волности, направи едно сравнение, допаднало твърде много на другите, като спомена за края на зимуването на полюса и за радостта на корабокрушенците, които виждат да се открива път към по-топли земи.
Лоазо, обхванат от общото увлечение, стана прав и извика с чаша шампанско в ръка:
— Пия за нашето освобождение!
Всички станаха прави и почнаха да ръкопляскат.
Двете монахини, настоятелно поканени от дамите, се съгласиха да вкусят от това пенливо вино, което никога не бяха опитвали. Те заявиха, че то им напомня газирана лимонада, но че е по-хубаво от нея.
Лоазо даде израз на създалото се настроение.
— Жалко, че нямаме пиано, бихме могли да изиграем един кадрил.
Корнюде не бе изрекъл нито дума, нито бе направил някакво движение. Изглеждаше обзет от сериозни мисли и от време на време яростно дърпаше своята голяма брада, която той сякаш искаше още да удължи.
Най-сетне към полунощ, когато всички се готвеха да се разотидат, Лоазо, който залиташе, го потупа неочаквано по корема и избърбори:
— Вие не сте забавен тая вечер, не казвате нищо, гражданино!
Корнюде вдигна изведнъж глава и обхвана присъствуващите със светнал и страшен поглед:
— Казвам го на всички ви — вие извършихте едно безчестие!
Той стана, отиде до вратата, повтори още веднъж: „Безчестие!“ — и излезе.
Това внесе отначало известно смущение сред присъствуващите. Лоазо, който се чувствуваше объркан, стоеше, без да знае какво да прави. Той обаче си възвърна самоувереността и внезапно почна да се превива от смях, като повтаряше:
— Няма що — кисело е гроздето!
И понеже другите не разбираха какво искаше да каже, гой разказа „потайностите на коридора“. Тогава отново избухна страшна веселост. Дамите се забавляваха като луди. Графът и господин Каре-Ламадон се смееха до сълзи. Те не можеха да повярват на случилото се:
— Как — сигурен ли сте? Той, значи, искаше…
— Казвам, защото съм видял.
— Но тя му отказала?…
— Защото прусакът беше в съседната стая.
— Не е възможно?
— Кълна ви се!
Графът се задавяше от смях. Индустриалецът си стискаше корема с две ръце.
Лоазо продължаваше да разправя:
— Сега ви става ясно защо тая вечер съвсем не му е до смях.
И тримата отново се заливаха от смях, като се задъхваха и се смееха до сълзи.
Всички след това си отидоха по стаите. Госпожа Лоазо, която като копривите почваше да „пари“ по-късно, обърна внимание на мъжа си, когато си лягаха, че онази проклетница, Каре-Ламадон, се е смяла насила през цялата вечер:
— Знаеш, жените, когато ги влече униформата — не гледат много дали е французин или прусак. Каква мизерия! Господи!