Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
— Офицерът ми каза така: „Господин Фоланви, ще забраните да бъде впрегната утре колата на тези пътници. Не желая да заминат без мое нареждане. Разбирате ли? Толкова.“
Тогава пътниците пожелаха да говорят с офицера. Графът му изпрати картичката си, върху която господин Каре-Ламадон добави името си и всичките си звания.
Прусакът нареди да им отговорят, че ще ги приеме и двамата, след като се наобядва, т.е. към един часа.
Жените пак се появиха и всички похапнаха въпреки безпокойството, което изпитваха. Лоената топка изглеждаше като болна и извънредно разтревожена.
Пътниците си допиваха кафето, когато ординарецът дойде да повика господата, желаещи да се явят пред коменданта.
Лоазо се присъедини към първите двама, изказали това желание: но когато се опитаха да вземат със себе си и Кордюде, за да се придаде повече тържественост на тяхната постъпка — той гордо заяви, че не възнамерява да има каквито и да е отношения с германците, и пак седна пред камината, като поръча нова халба бира.
Тримата мъже се качиха на горния етаж и бяха въведени в най-хубавата стая на странноприемницата, където офицерът ги прие, изтегнат на едно кресло, с крака върху камината, запушил дълга порцеланова лула и облечен в ярък натруфен халат, задигнат вероятно от изоставения дом на някой буржоа с лош вкус. Той не стана прав, не ги поздрави, дори не ги погледна: беше великолепен образец на груба недодяланост, присъща на военния победител.
След няколко мига в очакване той най-сетне каза:
— Какво искате?
Графът взе думата:
— Желаем да отпътуваме, господине.
— Не.
— Смея ли да ви попитам коя е причината за този отказ?
— Сащодо аз не шелая.
— Бих искал почтително да ви обърна внимание, господине, че вашият командуващ генерал ни е издал позволително за отиване до Диеп. И аз не мисля, че сме направили нещо, за да заслужим вашата строгост.
— Не шелая… Тофа е всичко… Мошеде фече да слесете.
Те се поклониха и се оттеглиха.
Следобедът мина тягостно. Пътниците нищо не разбираха от капризите на тоя немец и най-страшни мисли смущаваха духовете им. Всички се бяха събрали в готварницата и безкрайно разискваха, като си въобразяваха невероятни неща. Може би искат да ги задържат като заложници — но с каква цел? Или пък да ги отведат в плен? Или най-сетне да им поискат значителен откуп? При тая мисъл те бяха обхванати от паника. Най-богатите бяха най-изплашени, те се смятаха вече принудени, за да си откупят живота, да изпразнят пълни торби със злато в ръцете на този дързък офицер. Те си напрягаха ума, за да измислят приемливи лъжи, та да прикрият богатствата си и да минат за бедни, твърде бедни хора дори. Лоазо откачи ланеца от часовника си и го скри в джоба си.
Настъпващата нощ засили още повече опасенията им. Запалиха лампата и тъй като оставаха още два часа до вечерята, госпожа Лоазо предложи да играят на тридесет и едно: това би било едно развлечение за тях. Приеха. Самият Корнюде, угасил от учтивост лулата си, взе участие в играта.
Графът размеси картите и още от първото раздаване на Лоената топка се падна тридесет и едно. Скоро интересът към играта успокои страха, който бе обхванал духовете. Корнюде дори забеляза, че господин и госпожа Лоазо са се нагласили да играят непочтено.
Когато пътниците щяха да седнат да вечерят, господин Фоланви се появи отново и каза с хрипливия си глас:
— Пруският офицер ме накара да попитам госпожица Елизабет Русе дали още не е променила решението си.
Лоената топка, силно пребледняла, остана права. После, станала внезапно тъмночервена, тя до такава степен се задуши от гняв, че не можеше да говори. Най-сетне избухна:
— Ще кажете на тоя негодник, на тоя мръсник, на тая пруска мърша, че никога няма да се съглася, чувате ли — никога, никога, никога.
Дебелият съдържател на странноприемницата излезе. Тогава Лоената топка бе обкръжена от своите спътници, които я разпитваха и настояваха да разкрие тайната на своето посещение. Тя упорствуваше отначало, но скоро след това бе обхваната от крайно раздразнение.
— Какво иска ли? — изкрещя тя. — Какво иска той? Иска да спи с мене!
Тези думи не подразниха никого — толкова голямо бе възмущението, което бе обхванало всички. Корнюде силно удари бирената си чаша по масата и я разби. Нададоха се викове на негодувание срещу тоя гнусен и брутален войскар; между пътниците, от изблик на гняв, се създаде общо чувство на съпротива — като че ли на всеки един от тях се налагаше да поеме частица от жертвата, която се искаше от Лоената топка. Графът заяви с отвращение, че тези хора се държат като някогашните варвари. Жените особено засвидетелствуваха на Лоената топка енергично и изпълнено с нежност съчувствие. Двете монахини, които се явяваха само през време на ядене, бяха отпуснали глави и нищо не продумваха.