Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Графът, зачуден, зададе някои въпроси на клисаря, който излизаше от свещеническото жилище. Старият черковен плъх му отговори:
— О, тези не са лоши. Изглежда, не са прусаци. От по-далече са — не зная откъде. И те са оставили жена и деца по домовете си. А войната не ги развлича много, какво мислите? Сигурен съм, че и в техните семейства има кой да плаче за тях. След всичко това ще дойде голяма нужда и у тях както и у нас. Тук поне не сме много зле засега, защото те не правят нищо лошо и работят, като че ли са в собствените си къщи. Какво искате, господине — бедни хора, трябва да си помагат един на друг… Силните на деня докарват войната.
Кордюне, възмутен от сърдечните отношения, установени между победители и победени, се оттегли: той предпочиташе да не излиза от странноприемницата.
Лоазо изрече една духовитост, за да разсмее другите:
— Те допринасят за размножаване на населението.
Господин Каре-Ламадон каза важно:
— Те поправят нанесеното зло.
Но кочияшът не се виждаше никъде. Най-сетне го намериха в селското кафене, седнал другарски с ординареца на офицера.
Графът му поиска обяснение:
— Нали ви беше дадено нареждане да впрегнете за осем часа?
— Да, но подир това ми дадоха друго нареждане.
— Какво?
— Да не впрягам.
— Кой ви даде това нареждане?
— Кой друг — пруският комендант.
— Защо?
— Нищо не знам. Идете го питайте. Забраняват ми да впрягам и аз не впрягам. Това е.
— Той самият ли ви каза това?
— Не, господине — съдържателят на странноприемницата ми предаде нареждането от негово име.
— Кога?
— Снощи, когато отивах да си легна.
Тримата мъже се завърнаха в странноприемницата твърде обезпокоени.
Потърсиха господин Фоланви, но прислужницата отговори, че господарят, поради своя задух, не ставал никога преди десет часа. Той дори бил забранил изрично да го будят по-рано освен в случай на пожар.
Пожелаха да говорят с офицера, но това беше абсолютно невъзможно, въпреки че и той живееше в същата странноприемница; само господин Фоланви имаше право да разговаря с него по невоенни въпроси. Тогава решиха да почакат. Жените се качиха по стаите си и се заеха с някои дребни работи.
Кордюне се настани пред високата камина на готварницата. Той накара да му донесат там една от масичките, стоящи в кафенето, и халба бира, а после извади лулата си, която се ползуваше сред демократите почти със същото уважение, което будеше и той самият — като че ли и тя бе полезна на отечеството, щом служеше на Кордюне. Това бе една великолепна лула от морска пяна, чудно опушена и черна като зъбите на притежателя си, но пропита с приятен дъх, извита и лъскава — неотлъчна от самия него и допълваща физиономията му. Той седеше неподвижен, с очи, устремени ту в пламъка на огнището, ту в пяната на халбата с бира, и при всяко отпиване прокарваше своите дълги тънки пръсти през дългите си мазни коси, а в същото време поемаше с долната си устна пяната, която оставаше по мустаците му.
Лоазо, под предлог да се пораздвижи малко, отиде да предлага вино на продавачите на дребно из околността. Графът и индустриалецът почнаха да говорят за политика. Те правеха догадки относно бъдещето на Франция. Единият вярваше в Орлеанската династия, а другият — в някакъв неизвестен спасител, в някакъв герой, който може да се появи, когато бъде загубена всяка надежда: един Дю Геклен или може би една Жана д’Арк? Или друг — подобен на Наполеон?! Ах, ако синът на императора12 не беше толкова млад!
Заслушан в тях, Кордюне се усмихваше с изражението на човек, комуто е известна тайната на човешката съдба. Приятният дъх на лулата му се разнасяше из готварницата.
Биеше десет часът, когато господин Фоланви се появи. Почнаха веднага да го разпитват, но той само повтори два-три пъти неизменно едни и същи думи:
12
Така нареченият имперски принц, т.е. синът на Наполеон III. — Б.пр.