Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Графинята, в желанието си да използува свещения авторитет на своята ненадейна съучастница, я накара да преповтори оная поучителна аксиома от етиката, която гласи: „Целта оправдава средствата“.
Тя разпитваше:
— Значи, сестра, вие мислите, че бог приема всички средства и прощава една постъпка, когато подбудата е чиста?
— Кой би могъл да се съмнява в това, госпожо? Една осъдителна постъпка сама по себе си става често пъти достойна за уважение поради мисълта, от която е била продиктувана.
И те продължаваха в тоя дух да правят догадки относно волята божия и относно решенията на бога, като го караха да се интересува от неща, които всъщност малко го занимават.
Всичко това бе казано със заобикалки — ловко и сдържано. Но всяка дума, произнесена от благочестивата монахиня, извършваше пробив в примесеното с възмущение упорство на куртизанката.
След това темата на разговора се поизмени малко, монахинята, която по-рано се молеше с молитвената си броеница, заговори за манастирите на своя орден, за игуменката си, за себе си, за спътницата си, милата сестра Никифора. Бяха ги повикали в Хавър, да се грижат в болниците за стотици войници, заболели от шарка. Тя обрисува тия нещастници — подробно описа болестта им. Сега, докато бяха заставени да преустановят пътуването си поради капризите на тоя прусак — колко ли французи, които те може би биха спасили, могат да загинат без тяхната помощ! Нейната специалност беше да се грижи за болните войници. Тя бе ходила в Крим, в Италия, в Австрия — и като разказваше за участието си във военните походи из тия страни, изведнъж се очерта една от ония монахини, сраснали с ритъма и с устрема на войната, които сякаш са родени, за да вървят по следите на войските, да вдигат ранените във вихъра на битките и по-добре от някой военачалник да усмиряват с една само дума и най-недисциплинираните войници — една истинска легендарна сестра Трам-та-та, чието лице, обсипано с безброй много дупчици от шарка, се явяваше като някакъв образ на опустошенията от войната.
Никой не добави нищо към онова, което тя току-що бе казала — до такава степен въздействието от думите й изглеждаше превъзходно.
Веднага след привършване на вечерята всички побързаха да се приберат в стаите си, а на следната сутрин ги напуснаха в доста късен час.
Обедът мина спокойно: оставяха на посятото предната вечер зърно нужното време, за да кълни и даде своите плодове.
Графинята предложи да направят обедната разходка; тогава графът, както бе уговорено, хвана подръка Лоената топка и остана с нея по-назад от другите. Той й говореше с оня фамилиарен, бащински и малко надменен тон, който улегналите мъже имат спрямо леките жени, като я наричаше „мило дете“ и гледаше на нея от висотата на общественото си положение и на неоспорваната си почтеност. После изведнъж навлезе в същността на въпроса:
— Значи, вие предпочитате да ни оставите тук, изложени, както и вие самата, на всички насилия, които биха последвали от един неуспех на пруските войски, отколкото да се съгласите на една от ония любезности, които тъй често сте раздавали в своя живот?
Лоената топка не отговори нищо.
Той пристъпи към нея с кротостта си, прибягваше до увещания и гледаше да въздействува на чувствата й. Съумя обаче да си остане „господин графът“, макар и да се проявяваше като галантен, когато това бе нужно — като правеше комплименти и изобщо беше любезен. Той особено подчерта услугата, която тя би им направила, говори за тяхната признателност. После изведнъж започна весело да й говори на „ти“.
— И знаеш ли, мила, той би могъл да се хвали, че се е насладил на една хубава мома, каквито малко ще намери в своята страна.
Лоената топка не отговори и се присъедини към другите.
Когато се завърнаха в странноприемницата, тя се качи в стаята си и вече не се появи. Безпокойството на спътниците й беше извънредно голямо; какво щеше да прави тя? Ако би упорствувала — какво затруднение!
Часът за вечеря удари; напразно я чакаха. Най-сетне господин Фоланви дойде да съобщи, че госпожица Русе се чувствува неразположена и че другите могат да отидат да се хранят.
Всички наостриха уши. Графът се приближи до съдържателя на странноприемницата и тихо го запита:
— Всичко в ред ли е?
— Да!
От благоприличие той нищо не каза на спътниците си, а само леко им кимна с глава. Изведнъж дълбока въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите на всички, а по лицата им се изписа радост.