Избрани творби (Един живот, новели и разкази)

Уви, конете бяха все още в конюшнята, а кочияша никъде го нямаше. Като не знаеха какво да правят, пътниците обикаляха около колата.

Обедът премина много невесело. При това бе настъпило някакво охлаждане към Лоената топка, тъй като нощта бе променила техните мисли. Пътниците чувствуваха почти някаква неприязън към тази жена, че не е отишла тайно при прусака, за да подготви една приятна изненада за своите спътници при събуждането им. Какво по-просто от това — и кой впрочем би го узнал? Тя би могла да спази външното приличие, като нареди да кажат на офицера, че приема, понеже се е съжалила над отчаяното им положение. За нея това има толкова малко значение!

Но никой още не издаваше мислите си.

След пладне, когато пътниците умираха от скука, графът предложи да се поразходят в околността на селото. Всички се загърнаха грижливо — и малката група излезе, с изключение на Корнюде, който предпочиташе да стои край огъня — и на монахините, които прекарваха деня в църквата или при свещеника.

Студът, който с всеки изминат ден се усилваше, остро щипеше носовете и ушите. Краката им бяха измръзнали и така много боляха, че всяка стъпка пораждаше страдание; а когато се откри равнината, тя изглеждаше тъй страшно мрачна под необхватната си бяла покривка, че всички побързаха да се върнат, с вледенена душа и със свито сърце.

Четирите жени вървяха напред, а тримата мъже ги следваха малко по-назад.

Лоазо, който много добре схващаше положението, изведнъж запита дали оная „развратница“ ще ги кара да стоят още дълго време на това място. Графът, винаги учтив, каза, че не може да се иска от една жена една толкова мъчителна жертва, която би трябвало да бъде доброволна. Господин Каре-Ламадон изтъкна, че ако французите предприемат, както се говореше, един нападателен поврат през Диеп, сблъскването с германците би могло да стане само при Тот. Тази мисъл угрижи другите двама.

— Не бихме ли могли да избягаме пешком? — каза Лоазо.

Графът вдигна рамене:

— Представяте ли си — по тоя сняг, и при това с жените си? И после: те веднага биха ни преследвали, биха ни уловили за десет минути само и биха ни докарали като пленници, а после биха ни отдали на произвола на войниците.

Това беше вярно. Настъпи мълчание.

Жените говореха за тоалети, но сякаш някаква престореност ги разединяваше.

Изведнъж на края на улицата се появи офицерът. Върху снега, който опасваше кръгозора, се очертаваше високият му силует на оса, облечена в униформа; той вървеше с раздалечени колена, с онова движение, присъщо на военните, които се стараят да не изцапат грижливо лъснатите си ботуши.

Той се поклони, когато мина край дамите, и погледна презрително мъжете, които впрочем запазиха достойнство и не му свалиха шапка, макар че Лоазо бе протегнал ръка към своята.

Лоената топка се бе изчервила до уши, а трите омъжени жени се чувствуваха много унизени, че тоя офицер ги бе срещнал в компанията на тази лека жена, към която се бе отнесъл така безцеремонно.