Аленото цвете и бялото

Дали в този роман има положителни обрати на съдбата? Не, няма. Положителният обрат, нещо като появата на Уилям Ракъм, би развалил всичко. Героинята трябва да среща само бедност и унижения; тя не бива да се пренесе да живее от Чърч Лейн на Силвър Стрийт, и нито един мъж няма никога да й предложи нито едно от нещата, които иска — особено пък спасение и по-добър живот. В противен случай този роман, замислен като вик на неутолима ярост, рискува да се превърне в някой от ненавижданите от нея романтични истории, където се срещат думите „Читателю, аз станах негова жена“.

Не, едно е сигурно — нейният роман не бива да има щастлив край. Героинята си отмъщава на мъжете, които ненавижда; но светът си остава територия на мъжете и такова отмъщение няма да бъде прието. Затова и краят на романа е едно от малкото неща, които Шугър е измислила предварително — а именно, героинята умира. Тя приема този край като нещо неизбежно, и е уверена, че и читателите ще реагират по същия начин.

Читателите ли? Но разбира се! Тя е твърдо решена да предаде ръкописа за издаване веднага след като го завърши. Но нима на този свят ще се намери някой, който да го издаде, ще възразите вие, или някой, който да го чете? Шугър не знае, но е уверена, че романът има шанс. След като бива издавана порнографска литература без всякаква художествена стойност, издават се и почтени романи, които призовават към социални реформи (та нали само преди няколко години Уилки Колинс написа роман, озаглавен „Новата Магдалена“ — безцветна, жалка история, в която една проститутка на име Мърси Мерик се надява да получи опрощение… Книга, която човек би трябвало да хвърли към стената от яд, но нейният успех доказва, че публиката е склонна да чете за жени, които са видели повече от един пенис през живота си…). Да, сигурно някъде по света има открити съзнания, които жадуват да научат неподправената истина — особено в по-напредничавото и толерантно бъдеще, което е непосредствено предстоящо. Да, може би тя ще успее дори да се издържа с писане: няколкостотин верни читатели ще й бъдат достатъчни; тя не е алчна за успех като този на Рода Брутън.