Ужас [bg]

Вече се беше изкачил на двайсет фута и почти достигаше височината на втората рея — която все още стоеше под прав ъгъл спрямо дължината на кораба, — когато тварта под него отново удари по въжетата в основата на гротмачтата, изкъртвайки от релинга дърво, шпилки и пирони, лед и парчета желязо.

Плетеницата от въжета се люшна към гротмачтата. Бланки знаеше, че ударът ще го събори и ще го запрати надолу, право към лапите и зъбите на чудовището. И макар че все още не виждаше нищо в тъмнината по-далеч от пет фута, ледовият лоцман се хвърли към реята.

Замръзналите му пръсти се вкопчиха в дървото и висящите от него въжета, като същевременно единият му крак успя да намери въже, върху което да стъпи. Бланки знаеше, че катеренето по вантите става най-добре на бос крак, но не и тази вечер.

Той се прехвърли върху втората рея, намираща се на повече от двайсет и пет фута над палубата, вкопчи се в заледеното дъбово дърво с ръце и крака, както уплашен ездач се вкопчва в коня си, и трескаво започна да търси опора върху хлъзгавите ванти.

При нормални обстоятелства, дори в тъмнина, при вятър, снеговалеж и буря, всеки истински моряк може да се изкатери на още шейсет фута нагоре по такелажа, докато не стигне до салинга, откъдето да крещи обиди към обезкуражения си преследвач, както някое изкатерило се на високо дърво шимпанзе хвърля надолу плодове или изпражнения от абсолютно безопасното си място. Но в тази декемврийска нощ на КНВ „Ужас“ нямаше такелаж до салинга. Тук горе нямаше абсолютно безопасно място, където да може да се избяга от същество с невероятна сила, способно да счупи реите на гротмачтата.

Година по-рано, през септември, Бланки беше помагал на Крозиър и старшината на марса Хари Пеглър, докато подготвяха „Ужас“ за презимуване за втори път през тази експедиция. Работата не беше лесна, не беше и безопасна. Те свалиха и прибраха под палубата реите и бягащия такелаж. След това изключително внимателно свалиха брамстенгите и стенгите — изключително внимателно, защото и при най-малката грешка при работата с лебедката или при объркване на въжетата тежките мачти можеха да пропаднат през горната палуба, жилищната палуба и третата палуба и да пробият обшивката на кораба като гигантско копие. Случвало се беше заради подобни грешки да потъват кораби. Но ако рангоутът останеше по местата си, през продължителната зима щеше да се натрупа твърде много лед. Ледените шушулки щяха да представляват непрекъсната опасност за вахтените или останалите работещи по палубата и долния такелаж, а и тежестта им беше способна да преобърне кораб.

Когато на палубата останаха само трите пръта на долните части на мачтите — гледка, която за моряка е не по-малко грозна, отколкото човек с ампутирани крайници за художник, — Бланки продължи да помага, наглеждайки разхлабването на вантите и останалия такелаж; твърде натегнатите платна и въжета просто нямаше да успеят да издържат тежестта на толкова много сняг и лед. Дори лодките на „Ужас“ — двата големи велбота и двата по-малки катера, както и капитанският скиф, пинасите, яловете и шлюпките, общо десет на брой — бяха свалени, преобърнати с дъната нагоре, завързани, покрити и складирани върху леда.