Ужас [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-344-3
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
Бланки никога по-рано не беше виждал подобен лед. Едно от малкото преимущества на паковия лед — дори ако корабът ви е замръзнал в него като куршум от мускет, изстрелян в айсберг — е, че паковият лед дрейфува. Корабите, макар и да изглеждат неподвижни, всъщност се движат. Когато през 1936 година Бланки беше ледови лоцман на американския китоловен кораб „Плърибъс“, зимата се беше развихрила на двайсет и седми август, изненадвайки всички, включително опитния едноок американски капитан, и ги беше замразила в Бафиново море, на стотици мили северно от залива Диско.
Последвалото арктическо лято беше ужасно — почти толкова студено, колкото и лятото през 1847 г., когато ледът така и не се разтопи, въздухът не се затопли и не се завърнаха нито птиците, нито други диви животни — но китоловният кораб „Плърибъс“ се намираше в по-предвидим паков лед и беше отнесен на повече от седемстотин мили на юг, докато накрая на следващото лято достигна края на леденото поле и успя да доплава на юг през покритите с ледена каша морета, тесните канали и онова, което руснаците наричат полиня — процепи в леда, отварящи се пред очите ви. Накрая американският китоловен кораб успя да стигне открити води, откъдето се придвижи на югоизток до едно гренландско пристанище за ремонт.
Но Бланки знаеше, че тук не може да разчита на това. Не и в този наистина забравен от Бога бял ад. Този паков лед, както го беше описал на капитаните преди година и три месеца, приличаше повече на безкраен глетчер, изтикван надолу откъм Северния полюс. И тъй като на юг от тях се намираше почти неизследваната част на арктическа Канада, на югозапад беше Земята на крал Уилям, а полуостров Бутия се намираше, недосегаем, далеч на изток-североизток, тук всъщност не се наблюдаваше същинско дрейфуване на леда — за което непрекъснато свидетелстваха показанията на слънчевите и звездните секстанти на Крозиър, Фицджеймс, Рийд и Бланки, — а само някакво жалко въртене в кръг с диаметър от петнайсет мили. Сякаш бяха мухи, приковани към някой от онези музикални метални дискове, които никой в каюткомпанията вече не използваше. Извършваха безкрайно кръгово движение и отново и отново се връщаха в изходната точка.
И този паков лед приличаше повече на крайбрежния лед, с който се беше сблъсквал Бланки, само че тук, в морето, ледът около корабите беше с дебелина двайсет-двайсет и пет фута вместо обичайната дебелина от три фута на крайбрежния лед. Беше толкова дебел, че капитаните не смогваха да поддържат отворени противопожарните дупки, които всички заседнали в ледовете кораби държаха отворени през цялата зима.
Този лед дори не им позволяваше да погребат мъртъвците си.
Томас Бланки се зачуди дали не е бил оръдие на злото — или може би просто на глупостта, — когато беше използвал целия си трийсетгодишен опит на ледови лоцман, за да прекара сто двайсет и шестимата души през невъзможните двеста и петдесет мили в леда до това място, където им оставаше само да умрат.
Внезапно се разнесе вик. След това изстрел от пушка. Последван от нов вик.
21.
Бланки
Бланки свали със зъби дясната си горна ръкавица, остави я да падне на палубата и вдигна собствената си пушка. По традиция офицерите на вахта не носеха оръжие, но капитан Крозиър беше сложил край на тази традиция с една-единствена заповед. Всеки моряк, излизащ на палубата по което и да е време на деня, трябваше да бъде въоръжен. Останал само по тънката си вълнена ръкавица, Бланки можеше да свие пръста си на спусъка, но ръката му веднага усети хапещия студ на вятъра.