![Ужас [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/2/uzhas-bg-download.jpg)
Ужас [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-344-3
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
Сега Томас Бланки се намираше на втората рея на гротмачтата, на двайсет и пет фута над палубата, и отгоре оставаше само още една рея, като всички въжета към нея бяха обрасли с дебела ледена кора. Самата гротмачта представляваше дебел леден стълб, посипан с допълнителен пласт сняг. Ледовият лоцман възседна реята и се взря напрегнато надолу в тъмнината и снега. Там цареше пълен мрак. Или Ханфорд беше угасил фенера, който Бланки му беше дал, или някой му го беше угасил. Бланки предположи, че мъжът или се спотайва в тъмното, или е мъртъв; и в двата случая не можеше да разчита на помощ от него. Вкопчен в реята, Бланки погледна наляво и видя, че на носа, където дежуреше Дейвид Лийс, също не се вижда никаква светлина.
Бланки се взря напрегнато надолу, опитвайки се да види по-добре съществото, но там не се забелязваше особено движение — едно разкъсано платно плющеше в тъмното, бурета се въргаляха върху палубата, по леда се плъзгаха палети — и всичко, което можеше да различи, беше някаква тъмна маса, влачеща се към гротмачтата, отблъсквайки от пътя си двеста и тристафунтовите бурета, пълни с пясък, с такава лекота, сякаш бяха порцеланови вази.
„Не може да се изкатери по гротмачтата“ — помисли си Бланки. Усещаше студа на реята, проникващ до краката, гърдите и чатала му. Пръстите на ръцете му, облечени само в тънките вълнени ръкавици, започваха да измръзват. Беше загубил някъде уелската перука и вълнения шал. Опитваше се да чуе звука от избиването на клиновете на предния люк и отварянето му, да чуе викове и да види светлината на фенери, когато на палубата се появеше спасителният отряд, но носът на кораба си оставаше тих и тъмен, скрит от снежната вихрушка. „Да не би по някакъв начин да е успяло да блокира предния люк? Поне не може да се изкатери по грота. Нищо с такива размери не може да се катери като хората. Нито пък бялата мечка — ако изобщо е бяла мечка — има опит в катеренето.“
Съществото започна да се катери по отслабената гротмачта.
Бланки усещаше вибрациите, когато то забиваше ноктите си в дървото. Чуваше шляпането му, стърженето и грухтенето… плътно, басово грухтене… докато то се изкачваше.
„То се изкачва.“
Тварта сигурно беше стигнала до отчупените остатъци от първата рея, като просто беше вдигнала предните си лапи над главата. Бланки се взря в тъмнината и беше сигурен, че успя да зърне косматата, мускулеста маса, изкачваща се с главата напред; гигантските предни лапи — или ръце — с дължината на човешки ръст вече бяха подминали първата рея и се забиха по-нависоко в мачтата, докато мощните задни крака с дълги нокти бяха намерили опора върху отчупените краища, останали от реята.
Бланки бавно пропълзя по заледената рея, обгърнал здраво с ръце и крака тресящия се от вятъра хоризонтален прът с дебелина десет инча, както страстен любовник обгръща обекта на своята страст. Върху обърната към носа част от реята се бяха натрупали нови два инча сняг, под които се криеше ледът. Всеки път, когато му се удаваше възможност, Бланки използваше въжетата за опора.
Огромният звяр, който се катереше по гротмачтата, беше достигнал до реята на Бланки. Поглеждайки през рамо, ледовият лоцман можеше да види масивната му фигура, но дори тогава различаваше тварта само като огромна бледна празнота, поглъщаща част от мачтата.
Внезапно реята се разтърси от толкова силен удар, че Бланки буквално излетя във въздуха, а после се стовари обратно, натъртвайки болезнено тестисите и корема си, а от удара му секна дъхът. Ако не се беше вкопчил здраво с ръцете си в дървения прът, а десният му крак не се беше омотал здраво във въжетата, висящи от реята, Бланки щеше да падне. Чувстваше се така, сякаш някакъв кон, направен от желязо, го е подхвърлил на два фута във въздуха.
Последва нов удар, след който Бланки сигурно щеше да полети надолу в мрака от трийсет фута височина, ако не се беше подготвил за него, вкопчвайки се с всички сили в реята. Но вибрациите бяха толкова силни, че измръзналите пръсти на мъжа се изпуснаха и той се залюля безпомощно под заледената рея, омотан във въжетата и със заплетен в тях крак. Тъкмо успя да се изкатери обратно на реята и последва третият, най-мощен удар. Ледовият лоцман чу пропукването, усети как масивната рея започна да се накланя и осъзна, чу му остават само секунди, преди реята, вантите, въжените стълби и диво клатещите се въжета да се стоварят от двайсет и пет фута височина върху насмолената палуба и пръснатите върху нея отломки.