Ужас [bg]

Не успя да се изкатери върху най-горната рея, която беше покрита с твърде дебел пласт лед, но намери увисналите под нея заледени въжета и се прехвърли върху тях от шкота. Ледът се пропука и парчета от него полетяха към палубата. На Бланки му се стори — или много силно се надяваше да е така, — че чува скърцане и удари откъм носа, сякаш Крозиър и останалите моряци се опитваха да си пробият с брадви път през закования преден люк.

Вкопчен като паяк в замръзналите въжета, Бланки погледна надолу и вляво. Или вихрушката беше утихнала, или очите му бяха привикнали с тъмнината, а може би и двете. Той виждаше грамадното чудовище. То продължаваше да се катери упорито към третата и последна рея. Фигурата му изглеждаше толкова огромна на гротмачтата, че изглеждаше като голяма котка, катереща се по ствола на младо дърво. Само дето, помисли си Бланки, тварта, естествено, нямаше нищо общо с котка, като се изключи единствено фактът, че се катереше, забивайки ноктите си дълбоко в леда и укрепената с железни скоби дебела дъбова мачта, която не биха могли да пробият дори снаряди среден калибър.

Бланки се придвижваше бавно по въжетата към края на реята. Ледът се трошеше под краката му и караше замръзналите въжета и платна да скърцат като колосан муселин.

Гигантската фигура достигна нивото на третата рея. Бланки почувства как дървото и въжетата завибрираха и се изкривиха, когато масивното същество прехвърли върху тях част от теглото си. Представяйки си как предните крака на чудовището обхващат много по-тънката трета рея и как лапата му с размера на човешки гръден кош нанася удар върху нея, Бланки започна да се придвижва още по-бързо. Той вече се намираше на почти четирийсет фута от мачтата, почти извън границите на палубата, тъмнееща се на петдесет фута под краката му. Ако някой моряк, занимаващ се с платната, паднеше от това място, щеше да се озове в морето. А ако паднеше Бланки, щеше да се стовари върху намиращото се на повече от шейсет фута под него ледено поле.

Главата и раменете на Бланки внезапно се омотаха в нещо — мрежа или паяжина, беше попаднал в капан — и в първия момент той едва не се разкрещя. После разбра какво е това — прикрепените към върха на гротмачтата въжета, обикновено свързващи релинга със салинга на втората рея, които през зимата се използваха от работните екипи за къртенето на напластилия се лед. Въжетата от такелажа на десния борд бяха — невъобразимо как — изтръгнати от многобройните скоби по релинга и палубата с два удара на гигантската лапа. Те бяха покрити с толкова дебел пласт лед, че местата, където се преплитаха, бяха придобили свойствата на платна и подхванати от вятъра, бяха отлетели далеч от десния борд на кораба.