Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Както и да е, сега бе седем сутринта, сряда — само някакви си седемдесет и два часа, след като двамата с Кейт се бяхме събудили в мотел „Хай топ“ в окръг Съливан, развълнувани от предстоящите скокове от самолета. Както се казва, нямахме си и представа колко вълнуващо щеше да се окаже всъщност.
Нямах никакви конкретни планове за деня, което ми напомни, че проблемът с нищонеправенето е, че не знаеш кога си приключил.
Възползвах се от възможността да изпълня ежедневните си упражнения, мотивиран не от суетата, а от грижи за здравето — в случая това означаваше, че трябваше да съм в добра форма, ако двамата с Халил решим да се сборим. Борис беше прав — атаките на Халил бяха от къси разстояния и лични и ако успееш да оцелееш след първоначалното изненадващо нападение, имаш шанс да отвърнеш. Именно затова Кейт беше все още жива.
Докато се приготвях да отида на свиждане на Кейт в Белвю, мобилният ми телефон иззвъня. Беше Парези.
— Да?
— Къде беше снощи? — поинтересува се капитан Парези.
Опа. Време беше да изляза на светло.
— Посетих Кейт в болницата.
— Това го знам. Какво направи след това?
Наистина беше време да изляза на светло.
— Откараха ме у дома.
Последва мълчание, след което Парези рече:
— Дежурният в лобито, Рамос, докладва, че е звънял на домашния и мобилния ти телефон и че портиерът те е търсил по домофона, но не си отговорил.
Крайно време да изляза на светло.
— Бях мъртъв за света още към десет вечерта. — Или пиех водка с Вероника? — Какво е искал Рамос?
— Нищо — отвърна Парези. — Просто проверка на връзката и да разбере какво е положението.
С други думи, Парези нямаше доказателства, че наистина съм излизал, така че малко се окопитих.
— Капитане, аз съм ченге, а не някакъв информатор от мафията, който трябва да бъде следен по двайсет и четири часа в дено…
— Животът ти е в опасност, детектив Кори. Освен това ти се съгласи да…
— Не съм се съгласявал да спя с пазачите си.
Отново последва тишина.
— Добре — рече накрая Парези. — Както се очертава, знаеш ли къде ще бъдеш довечера.
Не отговорих и не се поинтересувах от подробности.
— Но първо малко домашни въпроси — продължи Парези. — Погребението на Гейб, жена му и дъщеря му беше вчера. Била е скромна религиозна церемония, но ще отслужим паметна служба за него и семейството му някъде през следващата седмица, ако е възможно. — И добави: — В зависимост от това как се развият нещата.
Ясно. В зависимост от това кога са нашите погребения.
— Добре — казах аз.
— Как е Кейт? — попита Парези.
— Достатъчно добре, за да излезе от болницата, но Уолш я държи там и нито тя, нито аз сме особено щастливи от това.
— Там е в по-голяма безопасност, пък и е по-добре да не е с теб у вас.
Не коментирах коментара му, а казах:
— Има нещо, което трябва да направиш. Да се погрижиш възможно по-скоро да бъде издаден и регистриран смъртен акт в окръг Съливан и да кажеш на Регионалния медицински център Катскил да променят записите си по съответния начин.
— Добре… щом мислиш, че някой наистина ще тръгне да проверява това.
— Да приемем, че Халил е обсебен на тема вярно отчитане на труповете.
— Добре. Ще го направя. Да си получавал или да си спомняш нещо, за което трябва да знам?
Това беше в общи линии последна възможност да изясня въпроса с Борис Корсаков. Бях преценил всички за и против докладването за срещата си с него. Борис обаче правилно беше решил, че действам на своя глава, и ме беше помолил за седмица без намесата на полиция или ФБР — седмица, през която да види дали Халил няма да се опита да му види сметката на негова територия, в нощния клуб. Разбира се, целта на Борис беше да затвори завинаги устата на Халил, макар че всъщност не ми пукаше особено какви са желанията на руснака — това начинание не беше негово. Но пък интересите му можеха да съвпаднат с моите. Трудно решение.
— Джон?
И че моли да му пратя полицията да го защитава. Нямаше и да се учудя, ако коварният кагебеец вече бе офейкал в Москва с жена си — или на френската Ривиера без нея. Не бих го обвинявал, ако постъпи така.