Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Разнесе се тътрене и от въжената стълба се появи рошавата глава на Смитбак.
— Какво става? — когато стигна при предпазната стена, попита той.
— Снощи някой снощи се е промъкнал в долината — отвърна Нора. — Разбили са комуникационната ни техника.
Прекъсна я настойчив вик откъм града. Слоун се появи от едно помещение от отсрещната страна на площада и размаха ръка.
— Питър е тук! — отекна над призрачния град гласът й. — Нещо не е наред! Зле е!
Нора светкавично скочи на крака.
— Намери Арагон — нареди тя на Бонароти. — Кажи му да си вземе аптечката. — И тичешком прекоси площада, следвана по петите от Смитбак.
Двамата се вмъкнаха в комплекса на втория етаж близо до мястото на цистата. Когато очите й се приспособиха към слабата светлина, Нора видя Слоун, приклекнала пред проснатия на пода Холройд. Блек стоеше, настрани ужасен. До Холройд лежеше магнитометърът. Кутията бе разбита и частите бяха пръснати наоколо.
Нора ахна и коленичи. Устата на Питър беше широко отворена, долната му челюст не помръдваше. От подпухналите му синьо-зеленикави устни се подаваше почернял подут език.
Очите му бяха изцъклени и дишаше ускорено. От устата му се носеше отвратителна смрад на гробище. Дробовете му слабо хриптяха.
Някой влезе в помещението и след миг Арагон коленичи до нея.
— Освети го, моля те — спокойно каза той, остави две брезентови чанти на пода, отвори едната и извади фенерче. — Доктор Годард, бихте ли донесли флуоресцентната лампа? Останалите излезте навън.
Нора насочи лъча към Холройд. Зениците му се бяха свили в точици.
— Питър, Енрике е тук и ще ти помогне — прошепна тя и хвана ръката му. — Всичко ще се оправи.
Арагон притисна длани под брадичката на Холройд, опипа гърдите и корема му, после извади стетоскоп и апарат за мерене на кръвно налягане и се зае да проверява жизнените му признаци. Когато разтвори ризата и притисна стетоскопа към гърдите, Нора с ужас видя тъмни петна по бледата кожа.
— Какво е това?
Арагон само поклати глава и извика на Блек:
— Искам останалите да донесат брезент, въжета, пръти, за да направим носилка. И кажете на Бонароти да приготви вряла вода.
Той напрегнато впери поглед в лицето на Холройд, после прегледа пръстите му.
— Цианоза — промълви Арагон, бръкна в една от чантите и извади тънка кислородна бутилка и чифт тръбички. — Ще му влея два литра — Каза той, подаде бутилката на Нора и пъхна тръбичките в ноздрите на Питър.
Разнесоха се стъпки и Слоун се върна с лампата. Изведнъж стаята се окъпа в ледена зеленикава светлина. Арагон свали стетоскопа от ушите си и вдигна поглед.
— Трябва да го свалим в лагера — рече той. — И веднага да го откараме в болница.
Слоун поклати глава.
— Комуникационната техника е извън строя. Работи само метеоприемникът.
— Не можем ли да пригодим нещо? — попита Нора.
— Само Питър може да ти отговори.
— Ами мобифоните? — попита Арагон. — Какво е разстоянието до най-близкото място, където има връзка?
— Ескаланте — каза Слоун. — Или на пристанището Уахуип.
— Тогава дайте мобифона на Суайър и му кажете да отиде и да повика хеликоптер.
Последва мълчание.
— Хеликоптер не може да кацне тук — бавно отвърна Нора. — Каньоните са прекалено тесни, въздушните течения при скалите са прекалено опасни. Когато подготвях експедицията, много внимателно проучих всичко.
Арагон погледна Питър, после пак вдигна очи към Нора.
— Абсолютно ли си сигурна?
— Най-близкото селище е на три дни път с кон оттук. Не може ли да го откараме с коне?
Лекарят пак погледна Холройд и поклати глава.
— Това ще го довърши.
Смитбак и Блек се появиха на прага с импровизирана носилка от брезенти, завързани за два пръта. Те бързо преместиха вцепененото тяло на Холройд върху носилката и го завързаха с въжета. После внимателно го вдигнаха от земята и го изнесоха на главния площад.
Отчаян, Арагон ги последва с чантите си. Когато излязоха изпод сянката на надвисналата скала и се запътиха към въжената стълба, Нора усети върху ръката си студена капка, после втора. Започваше да вали.
Изведнъж Холройд се закашля. Очите му още повече се изцъклиха и панически започнаха да се въртят. Устните му затрепериха, като че ли се опитваше да изтръгне думи от парализираната си челюст. Крайниците му се изпънаха и още повече се сковаха. Въжетата, с които бе завързан, се опънаха.