Сага за Австралия

— Направо не е за вярване — проточи бавно Джем, — но си станал много целенасочен и устремен и както гледам, дори ти е приятно. Сигурно защото носиш отговорност.

— Не, крепи ме вярата в Бога. Още не съм я изгубил, Джем. За лишен от свобода мога да се похваля с невероятен късмет. В Глостър се запознах с една жена — Лизи Лок, която ми пазеше вещите и ме научи да шия. Между другото, беше на седмото небе от щастие, когато получи шапката, просто не знам как да ти благодаря. Жените ни липсват, ако не ме лъже паметта, в едно от писмата си вече ти обясних защо. Успях да си запазя здравето, развих си ума. И тук, сред тая сбирщина скотове, без жени, все пак успяхме да си извоюваме своя запазена територия, и то благодарение на един ненаситен жокей и на един честолюбив надзирател на драга, съчетал методизма с рома, тютюна и мързела. Странни птици, няма що! Въпреки че съм виждал и по-странни.

Филтърът от шуплест камък бе оставен на масата до него, той някак между другото отпусна длан и го погали. Всички в аленото помещение зашушукаха — бяха заинтригувани от появата на посетителя и се бяха вторачили любопитно в двамата мъже. Ала начинът, по който всички тия каторжници посрещнаха неволното движение на Ричард, бе пълна загадка за господин Тисълтуейт, която той реши да прави, да струва, но да разгадае.

— Стига да разполагаш с малко пари, най-добрият ти приятел в затвора е алчността — продължи с разказа си Ричард и пак отпусна ръка върху филтъра, превърнал се в негов пръв другар. — Тук хората са готови да се продадат за много по-малко от прословутите трийсет сребърника. Най-мъчно ми е за ония клетници от Нортъмбрия и Ливърпул. Нямат и пукната пара. Затова и мрат като мухи — кой от болести, кой просто от отчаяние. Виж, лондончаните горе са страшно издръжливи, изобретателни са като прегладнели плъхове. Мен ако питаш, живеят по други правила — огромните градове може би приличат на отделни държави, имат си свой светоглед. Тия хора изобщо не приличат на нас, въпреки че нямам вяра на повечето неща, които чувам на „Церера“ за лондончаните. На третата палуба в „Церера“ са представителите на всички останали краища в Англия. Тъмничарите са подкупни, дай им да се пазарят. Добави към тая пъстра тълпа и Уилям Стенли от Сийнд. Възползва се от всяка възможност тук, дои ни точно както някоя селянка дои любимата си кравичка. И всички ние, като се почне от Ханкс и Сайкс, от пияниците, доносниците, провинциалистите, използвачите и се стигне до ония клетници, дето берат душа на ей оная дъсчена площадка, сякаш вървим по въже, опънато над пламтяща бездна. Една погрешна стъпка, и с теб е свършено — падаш долу! — Ричард си пое въздух, изненадан от собственото си красноречие. — Никой нормален човек не би нарекъл това, нашето, игра, но в някои неща то наистина си прилича на игра. Трябва да мислиш с главата си, ако искаш да оцелееш, а също и да имаш поне малко късмет, а Бог явно ми го е дал в изобилие.