Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— Приготви се — промърмори Мириам, докато той минаваше покрай нея. — И не ми пука, че Бенджамин е твой син. Ако не го убиеш, след като видиш това, аз ще го сторя.
Въпреки късния час къщата на Галоуглас не беше единствената в квартала, която бе все още осветена. В края на краищата, Ню Хейвън беше университетско градче. Повечето нощни птици на Устър Скуеър работеха пред очите на всички, с дръпнати завеси и вдигнати щори. Домът на вампира се отличаваше по това, че завесите бяха плътно спуснати и единствено тесни ивици златиста светлина по краищата на прозорците издаваха, че някой е все още буден.
Вътре топлото сияние на лампите осветяваше малко лични вещи. Иначе къщата бе оскъдно обзаведена с модерна датска мебел от светло дърво, подчертана от няколко антики и картини с ярки цветове. Едно от най-скъпите съкровища на Галоуглас, опърпан червен флаг на английския търговски флот от осемнайсети век, който двамата с Дейви Хенкок бяха свалили от любимия им кораб „Граф Пембрук“, преди да бъде преоборудван и преименуван на „Индевър“, лежеше на топка на пода.
Матю подуши. Къщата бе изпълнена с горчивата, парлива миризма, която Даяна оприличаваше на горящи въглища, отнякъде се носеха звуците на Бах. „Страсти по Матея“ — същата музика, която Бенджамин беше пуснал в лабораторията си, за да измъчва пленената вещица. Стомахът на Матю се сви на плътна топка.
Стигна до ъгъла на дневната. Гледката го накара да се закове на място. Крещящи стенописи в черно и сиво покриваха всеки сантиметър от светлите стени. Джак стоеше на импровизирано скеле от мебели и работеше с мек въглен. Подът беше осеян с огризки от моливи и хартиени опаковки, които той беше разкъсал, за да извади поредния въглен.
Погледът на Матю се плъзна по стените от пода до тавана. Подробни пейзажи, животни и растения с почти микроскопични детайли, и чувствени портрети бяха свързани заедно в спиращи дъха дръзки линии и форми, които не се поддаваха на художествена логика. Цялостният ефект беше прекрасен и същевременно смущаващ, сякаш Антони ван Дайк е нарисувал „Герника“ на Пикасо.
— Господи! — Дясната ръка на Матю машинално направи кръстен знак.
— Хартията му свърши преди два часа — мрачно обясни Галоуглас и посочи триножниците при прозореца. На всеки имаше по лист, но купищата хартия по пода показваха, че те са само подбор от по-голяма серия рисунки.
— Матю. — Крис се появи от кухнята, отпивайки от чаша кафе. Ароматът на печени зърна се смесваше с горчивата миризма на Джак.
— Това не е място за топлокръвен, Крис — каза Матю, като следеше предпазливо Джак.
— Обещах на Мириам, че ще остана. — Крис се настани на очукан плетен стол и постави чашата на широката му странична облегалка. Когато се раздвижи, плетената седалка под него изскърца като мачта на платноход. — Значи Джак също е един от внуците ти?
— Не сега, Крис. Къде е Андрю? — попита Матю, като продължаваше да гледа работещия Джак.
— Отиде горе за още моливи. — Крис отпи глътка кафе и тъмните му очи се загледаха в детайлите, които Джак скицираше в момента — гола жена, отметнала в агония глава назад. — Страшно ми се иска да се върне към нарцисите.
Матю избърса уста с ръка, надявайки се да спре надигащата се от стомаха му киселина. Слава богу, че Даяна не беше дошла с него. Джак никога нямаше да може да я погледне в очите, ако знаеше, че е видяла творенията му.
Секунди по-късно Хабърд се върна в дневната и остави нова кутия моливи на подвижната стълба, на която бе кацнал младежът. Напълно погълнат от работата си, Джак не реагира на появата му повече, отколкото на пристигането на Матю.
— Трябваше да ме извикаш по-рано — с нарочно спокоен тон рече Матю. Въпреки усилията му Джак обърна изцъклени, невиждащи очи към него, когато кръвожадността му реагира на напрежението във въздуха.
— Правил го е и преди — съобщи Хабърд. — Изрисува стените на спалнята си и криптата на църквата. Но никога не е създавал толкова много образи така бързо. И никога не е рисувал... него. — Той погледна нагоре.
Очите, носът и устата на Бенджамин доминираха на едната стена и гледаха надолу към Джак с изражение, което бе равни части алчност и злост. Чертите му не можеха да се сбъркат поради жестокостта им и бяха някак по-зловещи, когато не попадаха в очертанията на човешко лице.
Джак се беше преместил на няколко стъпки от портрета на Бенджамин и сега работеше върху последната празна част от стената. Рисунките му следваха грубата поредица от събития, започващи от времето в Лондон, преди Хабърд да го направи вампир, чак до днешния ден. Триножниците при прозореца бяха началната точка на тревожния цикъл изображения.