Кралицата на изменниците

Гол завърза края на въжената стълба около клона, по който се бяха изкатерили на стената. Въжето също бе откраднато от фермата и Гол беше използвал къси пръчки от гората за стъпенки. Той слезе пръв в двора по пропукващата стълба. Сери го последва. Те заобиколиха градинката, спряха се, за да смажат пантите на портичката и се промъкнаха в сенките на улицата, която се намираше от другата страна.

Разходката по градските улици го изпълваше с усещане за свобода. Докато се промъкваха през квартала, Сери се разкъсваше между вълнението и притеснението от поетия риск. Но поне Аний се намираше на сигурно място при Лилия в Гилдията. Той не беше споделил с нея плановете си за вечерта, защото знаеше, че тя или ще се опита да го спре, или ще поиска да дойде с тях. Дори да успееше да я убеди да остане в Гилдията, тя щеше да поиска да разбере защо отива в града, а той не можеше да измисли достатъчно убедителна причина.

„Освен истината. Но се съмнявам, че тя ще бъде достатъчно добра причина за нея — помисли си той. — Тя иска да живея в Гилдията и да оставя залавянето на Скелин на магьосниците. Аний се доверява твърде много на Гилдията. — А аз не? — Той поклати глава. — Не и когато Сония я няма, а Калън ръководи залавянето на Скелин“.

Но той не се беше отказал напълно от Гилдията. Те нямаше да се откажат да издирват магьосниците-отстъпници. Но щеше да им отнеме повече време, отколкото бе склонен да изчаква.

„За да ги принудя да действат, имам нужда от минния огън, а за да го купя, ми трябват пари, но единствените ми запаси, които Скелин все още не е открил, са в ръцете на довереници“.

Довереници, които не вярваха, че Сери е жив и затова отказваха да предадат парите на Гол.

Рискът да попаднат в капан бе голям, разбира се. Двамата с Гол бяха избрали среща с довереника, който бе най-малко вероятно да ги предаде. Името му беше Перин. Гол беше наел три различни улични хлапета за водачи, като всяко едно щеше да преведе Перин по криволичещите улици на три квартала на града. Последните инструкции бяха написани на хартия, така че дори уличните хлапета да не знаят къде е отишъл Перин. Мястото на срещата се намираше на стотина крачки от стената, така че ако се наложеше Сери и Гол да бягат, те имаха голям шанс да стигнат до земите на Гилдията.

Двамата стигнаха пресечката, спряха и се огледаха. Тук входните врати излизаха право на улицата и уличните лампи светеха силно. Нямаше място за криене, затова бе невъзможно да им устроят засада. На отсрещния ъгъл стоеше някакъв мъж и ги наблюдаваше. Макар Сери да не виждаше лицето му, фигурата му бе позната.

— Перин — промърмори Гол.

Сери кимна. Той прекоси пътя и се приближи до мъжа. Перин го погледна напрегнато и се ококори, щом разпозна Крадеца.

— Я виж ти. Жив и здрав.

— Така е — каза Сери, спирайки на няколко крачки от него.

— Ето. — Перин му подаде опакования пакет. — Прати ми куриер, ако искаш останалото.

— Благодаря. Длъжник съм ти.