Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Касандра се прозя. Доспа й се от слънцето. Щеше да поседи само още мъничко, докато дойде градинарят. Отново отхапа от ябълката. Стаята й се стори по-топла от преди. Като че ли печката неочаквано бе забумтяла, като че ли още някой беше дошъл в къщата и беше започнал да приготвя обяда. Клепачите й се склопиха, очите й се затвориха. Някъде зачурулика птица — самотна сладостна песен, листата, кафеникави като сгур, потропаха по прозореца, а в далечината вълните на океана плискаха равномерно: напред-назад, напред-назад…
* * *
… Напред-назад се стрелкаха мислите в главата й през целия ден. Тя крачеше в кухнята, спря до прозореца, но си забрани отново да надникне навън. Вместо това погледна малкия си ръчен часовник. Той закъсняваше. Каза й в и половина. Запита се дали мудността му означава нещо, дали не е съжалил, дали не е размислил. Дали ще дойде.
Бузите й горяха. Вътре беше много топло. Тя се върна до печката и завъртя решетката, за да намали силата на огъня. Зачуди се дали да не сготви нещо.
Шум навън.
Тя изгуби самообладание. Той беше тук.
Тя отвори вратата и той безмълвно влезе.
Изглеждаше толкова едър в тясното коридорче и макар да го познаваше добре, тя се стесняваше, не можеше да срещне погледа му.
Той също беше неспокоен, личеше си, макар да се стараеше да го прикрие.
Седнаха един срещу друг на масата в кухнята и пламъчето на лампата затрептя помежду им. Странно място, където да се приютиш в такава нощ, но това е. Тя погледна към ръцете си, сякаш се запита дали да продължи. Наум всичко изглеждаше просто. Обаче сега вече пътят напред сякаш беше пълен със заплахи, които дебнеха да ги впримчат. Може би подобни срещи винаги са такива?
Той протегна ръка.
Тя стаи дъх, когато той стисна дълъг кичур от косата й между пръстите си. И се взира в него сякаш цяла вечност. Гледаше не толкова косата, а съзерцаваше странния факт, че нейна коса е между неговите пръсти.
Накрая вдигна поглед и срещна нейния. Леко положи ръка на бузата й. Усмихна й се, тя също се усмихна. Въздъхна от облекчение и от още нещо. Той отвори уста и каза…
* * *
— Ехо? — Силно почукване. — Ехо? Има ли някого?
Касандра рязко отвори очи. Ябълката в ръката й падна на пода.
Разнесоха се тежки стъпки, после на входа се появи мъж — висок, здраво сложен, на около четирийсет и пет години. Тъмна коса, тъмни очи, широка усмивка.
— Здравейте — поздрави той, вдигнал отбранително ръце. — Имате вид на човек, видял призрак.
— Стреснахте ме — оправда се Касандра и се надигна от стола.
— Извинете — пристъпи напред той. — Вратата беше отворена. Не знаех, че дремвате.
— Не дремвах… искам да кажа, че не възнамерявах да го правя. Исках само да поседя малко, обаче… — Обяснението на Касандра заглъхна, понеже мислите й се насочиха отново към съня. Отдавна не беше сънувала нищо, което да е дори далечно еротично, отдавна не беше и правила нищо еротично. Не и след Ник. Е, поне не такова, че да се брои, че да иска да го помни. Откъде се беше появил този сън?
Мъжът се усмихна широко и протегна ръка.
— Аз съм Майкъл Блейк, невероятен ландшафтен инженер. А вие сигурно сте Касандра.
— Точно така — изчерви се тя, когато голямата му топла длан обхвана нейната.
Той поклати глава и се усмихна.
— Приятелят ми твърди, че австралийките са най-красивите жени, но аз все не му вярвах. Вече се убедих, че казва истината.
Касандра не знаеше накъде да гледа и накрая си избра едно местенце зад лявото му рамо. Такъв открит флирт би я накарал да се почувства неловко дори в най-добрите й времена, а сега, след онзи сън, беше още по-неспокойна. Усещаше го все още спотаен в ъглите на стаята.
— Разбрах, че някакво дърво ви създава проблеми.
— Да — потвърди Касандра, примигна и кимна, прогонвайки съня. — Да, така е. Благодаря, че дойдохте.
— Не съм способен да откажа на млада дама в беда. — Той отново я удостои с широката си и непосредствена усмивка, а Касандра се загърна по-плътно с жилетката си.
Опита да отвърне на усмивката му, но само се почувства превзето.
Майкъл тръгна след нея покрай стената и се приведе, за да надникне зад извитото стълбище. Подсвирна.
— Един от старите борове. Май от доста време е тук. Сигурно е бил повален по време на голямата буря през деветдесет и пета.
— Можете ли да го преместите?
— Разбира се, че можем. — Майкъл погледна през рамо някъде покрай Касандра. — Донеси резачката, Крис.
Касандра се извърна — не подозираше, че в стаята има още някой. Зад нея стоеше друг мъж, по-слаб от първия и малко по-млад. Светлата му кестенява коса леко се къдреше на шията му. Мургава кожа, кафяви очи. Той срещна погледа й и леко кимна.